Шърли Бъзби - Сърце за продан

Страстният повик на Леони отключи цялото желание на Морган, сдържано със седмици. С глух стон той разкопча и свали роклята й, като трепереше от нетърпение.

Когато най-сетне притисна голото тяло на Леони към себе си, от гърдите му се откъсна въздишка на удовлетворение. Бляскавите коси на Леони покриваха раменете й, а златистата кожа искреше под ласките на лунния лъч, който се прокрадваше през пукнатината в покрива. Морган не спираше да й се възхищава. Не можеше да откъсне устни от нейните, а ръцете му с неизказана нежност изследваха тялото й. И скоро неговите собствени дрехи се оказаха непоносима преграда. Той пусна Леони, за да се съблече. Но тя не успя да понесе дори за миг отделянето му и докато той събуваше ботушите си, тя се притисна към мускулестия му гръб — като сирена, излъчваща чувственост.

— Ако продължавате в тоя дух, ще ви обладая така, както съм… без да се събувам… като хусар!

Опиянена от любов, Леони се отпусна назад и промълви закачливо.

— Но може би господинът не ме желае достатъчно!

Морган я погледна и огънят в очите му изпепели всичките съмнения, които тя би могла да храни в това отношение. Той побърза да се освободи и от последните си дрехи.

Пое Леони в прегръдките си и я притисна към себе си с невъздържана страст, но в милувките му нямаше грубост. Езикът му жадно опитваше вкуса на устните и, пръстите му галеха връхчетата на гърдите й, които настръхнаха от допира. Чак тогава ръката му се спусна надолу, изкачи се по продължение на бедрата и спря между тях. Цялото тяло на Леони потръпна. Тя не можеше да остане безучастна и страстно отвръщаше на ласките му. С връхчетата на пръстите си проследи очертанията на твърдите му мускули. Притискаше се към него, за да усети по-плътно докосването на кожата му до нейната й да изживее пълноценни блаженството на мига.

Внезапно Морган усети ръката й, която се спусна надолу към слабините му. Потръпна целият. Устните му покриха отново нейните, а цялото му същество се устреми към нея, за да й достави удоволствието, което той изпитваше.

Въпреки силата на тяхната страст, двамата се вкопчваха един в друг с някакво отчаяние, като че ли се страхуваха, че вкусват от тази наслада за последен път. Морган нежно изучаваше с устни и език цялото й тяло. Езикът му бавно следваше извивките на гърдите й, на корема, на ханша и се доближаваше до центъра на опияненото й от възбуда същество. Почти инстинктивно Леони разтвори бедра в безмълвна покана да прави с нея всичко, което му харесва. Цялата изгаряше. Искаше да се отдаде напълно, но той не й позволи и езикът му продължи интимното си изследване. Когато тя почувства как първият спазъм разтърсва тялото й, пръстите й дълбоко се впиха в черните коси на Морган и тя изстена необуздано. Повдигаше се нагоре и нагоре, докато в нея избухна ураган и тя се отпусна с блажена въздишка върху гребена на някакво непоносимо напрежение, което редуваше горещи със студени вълни. И чак тогава Морган я покри с тялото си и разтвори краката й с коленете си, за да проникне в нея. Когато започна да се движи, езикът му повтаряше в устата й движенията на тялото му. Морган удължи блаженството, колкото можа, и когато тя отново се сгърчи в екстаз, той също се отпусна и се присъедини към насладата й.

Тази вечер не можеха и да помислят да спят в отделни спални. Цялата нощ телата им се сливаха в трескав и възторжен ритъм. А в почивките те лежаха в мрака прегърнати и се заричаха, че нищо и никога няма да ги раздели.

Морган повдигна темата за Ашли чак призори.

— Леони, той спомена за някакво богатство… ако то наистина съществува, както ми се струва, ако съдя по присъствието му тук, смятате ли да предявите иск към него?

Леони уморено се сгуши в него и след кратък размисъл отвърна.

— Не! Франция и всичко там е много далече от моите интереси. Когато моят прадядо е пристигнал тук, той е обърнал гръб на своето отечество и Америка е станала неговата нова родина. И това е единствената родина, която аз познавам… Нямам никакви претенции към каквито и да е богатства, които бих получила във Франция… Всичко, което желая, е тук — моят дом, моят син и… вас!

Морган силно я притисна към себе си и отново и отново и доказа силата на своята любов.

На зазоряване Ашли се събуди и след час вече бе на път към Сент-Андре. В единадесет часа той стигна до пътя, който водеше към плантацията, но вместо да завие по него, насочи коня си през гората. Пътят бе по-труден, но също го изведе до мястото, откъдето можеше да наблюдава замъка. Ашли завърза коня за ниския клон на един дъб и се промъкна към къщата.