Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган зловещо се усмихна.

— Изкушавам се, Ашли — прошепна той и прекара острието по шията му. — Знаеш ли, живях няколко години при команчите… Те ми показаха всичко, което може да се прави с нож. Ако поискам, мога да те одера жив от глава до пети, но няма да го направя… просто ще ми бъде неприятно да изцапам пода на бъдещия си кабинет с твоята кръв…

Ашли затаи дъх й за първи път в очите му се мярна ужас. Морган забеляза животинския му страх и натисна острието.

— Трябва да ти прережа гърлото — започна отново той. — И ако докоснеш и косъм от главата на Леони, точно това ще направя.

Той говореше толкова убедено, че Ашли потрепери.

Морган впери погледа си в неговия, изправи се и заповяда.

— Ставай!

Ашли не изчака да му повтарят. Скочи и започна да оправя дрехите си с резки движения.

— Това не променя нищо — прокле той. — Тя все още е моя жена.

— Да — съгласи се Морган, — но ти няма да се противопоставиш на развод. Сега се връщаш в Ню Орлиънс и оставяш Леони на мира!

— След тези думи Морган небрежно пъхна камата в ботуша си, запали пура и продължи.

— Ти не си глупак. Така че се качвай на първия кораб, който заминава нанякъде. И ми посочи някоя банка в Англия… Ще ти прехвърля значителна сума…

— А ако не съм съгласен!

— Ще те убия!

Ашли пребледня и стисна юмруци, но премълча. Лицето му се сгърчи от злоба и той се втурна навън точно в мига когато Леони влизаше с Робърт.

— Какво прави той тук? — извика Робърт.

После внезапно истината озари съзнанието му и той възкликна със затаен дъх.

— Значи това било!

— Да, Боб, това — каза Морган. — Влизай и, ако обичаш, затвори вратата.

Морган предпочиташе Робърт да остане в неведение, но бе сигурен, че той ще запази тайната. Когато Доминик се върна, тримата братя започнаха да обмислят план за защита. За да избегнат всякаква опасност от повторно проникване на Ашли в къщата, решиха да предупредят прислугата за един измамник, който може да се опита да навреди на Леони или на Джъстин, за да си отмъсти на Морган. От своя страна Леони обясни на Джъстин, че ако види „злия“, които я бе ударил тази сутрин, веднага да избяга.

Морган бе доволен от деня. Бе взел всички предпазни мерки, за да осигури защитата на семейството си и се надяваше, че Ашли ще прояви малко здрав разум и ще преглътне поражението си. Наистина той бе алчен, но държеше на кожата си и заплахата за живота му трябваше да е достатъчна причина да напусне Ню Орлиънс. Ашли винаги бе отстъпвал, когато делата му излизаха на бял свят. Морган предполагаше, че и в този случай той ще постъпи така.

Ашли бе запазил място на един пътнически кораб, който в края на седмицата заминаваше за Франция. И както Морган преценяваше, той не бе глупав. Поведението на неговия братовчед бе доста нападателно и той нямаше никакво желание да го предизвиква.

Ашли прекара част от деня в стаята си, като отчаяно търсеше някакъв начин да обърне положението в своя полза. Мисълта, че е победен още веднъж от своя ненавистен братовчед, бе непоносима. Дори обещаната сума, която Морган щеше да му прехвърли, не повдигаше Настроението му — особено като я сравнеше с богатството, което би получил, ако Леони се съгласеше да го придружи във Франция. Уличницата! Само да можеше да я застави да тръгне с него…

Внезапно той скочи. Детето, разбира се! Как не се бе сетил по-рано? Детето му осигуряваше послушанието на майката. Той си наля пълна чаша уиски и зла усмивка разкриви лицето му. Мястото вече бе запазено. А един малък пасажер нямаше да създаде никаква трудност. След отплаването на кораба щеше да се погрижи Леони да получи бележка, от която да й стане ясно какво трябва да направи, ако желае отново да види копелето си.

Трябваше обаче да действа много предпазливо. Нямаше смисъл да отвлича хлапето предварително. Така Морган щеше да има време да го открие. Но неговият скъп братовчед със сигурност нямаше да се появи на кея с изпращачите.

След три дни — в четвъртък — корабът трябваше да вдигне котва при вечерния отлив. Затова Ашли реши да отвлече Джъстин в четвъртък следобед, за да има време да се върне в Ню Орлиънс в определения час.

Ашли се спотайваше в храсталаците около замъка и от вторник наблюдаваше заниманията на неговите обитатели. Преди два дни бе донесъл провизии и голям чувал от страноприемницата. И в четвъртък сутринта бе готов да нанесе удара си.

Бе установил, че следобедите Джъстин играе на една малка полянка на няколко крачки от къщата. Ашли се скри в храстите съвсем близо до мястото. Конят бе завързан до него, готов за тръгване. Но детето още го нямаше и той нервно започна да се раздвижва в скривалището си.