Стрелата улучи право в целта. Леони си даваше сметка как всички врати ще се затворят под носа й, ако истината излезе на бял свят, но не искаше Ашли да се възползва от безпокойството й.
— Хайде, вървете да разпространявате клюки! — заяви тя. — Това няма да ви донесе богатството на Сент-Андре.
Ашли потъна в продължителен размисъл.
— Наистина — съгласи се той най-после. — Но има и друго решение. Идвате с мен във Франция, получавате богатството и се развеждаме. Никой няма да узнае нищо. Оставяте ми всичко и си заминавате съвсем безпрепятствено.
Леони презрително изсъска срещу него.
— Вие сте луд! А отгоре на всичко и глупав, след като си представяте, че ще повярвам и на една ваша дума!
Лицето на Ашли се разкриви от ярост и той протегна ръка, за да хване Леони за рамото, но точно в този момент Джъстин се втурна в стаята.
Детето не осъзнаваше какво напрежение цари между двамата възрастни и се хвърли на врата на майка си.
— А! Мамо, ето ви! — възкликна то. — Търсих ви навсякъде… Елате да видите новото седло, което татко ми купи! То е червено и много красиво. Хайде!
Леони леко разроши косите му.
— Не сега, Джъстин — прошепна тя. — След малко, съкровище.
Ашли смаяно гледаше детето. Приготви се да направи някаква забележка, но Джъстин го изпревари. Той се усмихна на мъжа, който толкова приличаше на Морган, и нададе изненадан вик.
— Татко! Как успяхте да пристигнете преди мен?
— Татко ли? — скръцна със зъби Ашли. — А, сега разбирам защо дядо ви толкова припираше да ви задоми. Пусто да остане! Само като си помисля, че се хванах в най-стария капан на света!
Джъстин замръзна на място, но след миг отстъпи назад.
— Вие не сте моят татко — каза той. — Приличате на него, но не сте моят татко. Кой сте вие?
— Това не те интересува, сополанко — отговори Ашли. — И вие се осмелявате да ме наричате измамник! — обърна се той към Леони. — За каква се мислите, че стоварвате върху вашия съпруг бащинството на това копеле? Трябва да сте танцували от радост — и вие, и дядо ви, когато попаднах в мрежата, предназначена за Морган!
Джъстин се притискаше към майка си.
— Махайте се! — викна той. — Вие сте зъл!
Леони повтори след сина си, като се задъхваше от гняв.
— Излезте оттук, Ашли! Няма да повтарям и ви забранявам да сипете обиди върху сина ми!
— Вие не можете да ми забраните нищо! — озъби се срещу нея Ашли с омраза. — Не и след всичко, което знам за вас. Ще си държа езика по отношение на малкото копеленце… при условие, че дойдете във Франция с мен!
— Никога — повтори Леони. — И ако веднага не напуснете къщата ми, ще наредя да ви изхвърлят!
Ашли безочливо тръгна към нея. Леони и Джъстин го разкъсваха с очи. Той ги измери от главата до петите.
— И кой е бащата? — понита ненадейно.
Презрителният поглед на Леони го извади от равновесие. Тази малка уличница не само се противопоставяше на плановете му, но бе го измамила с помощта на дядо си. Той успя да сдържи яростта си и я зашлеви с всичка сила.
— Курва! — кресна той.
Това бе грешка. И той не закъсня да се убеди в това. Джъстин с всичка сила впи зъби в бедрото му, а Леони се нахвърли върху него и издра лицето му. Ашли изрева от болка и отскочи назад. Но той бе допуснал още една, по-голяма грешка, защото бе сигурен, че Морган е излязъл от замъка. В действителност го бе сбъркал с Доминик. А Морган бе отишъл само да види конете и се бе върнал няколко минути след Джъстин. И бе отворил вратата точно в момента, когато Ашли разпитваше Леони за самоличността на бащата на детето. Когато ръката на Ашли се стовари върху лицето на Леони, той вече прекосяваше стаята. Впрочем Ашли нямаше време да се съвземе, защото юмрукът на Морган го удари право в лицето.
Силата на удара го зашемети и Ашли се строполи на пода. Изтри кръвта, която шурна от носа му, вдигна глава и видя над себе си неумолимото лице на Морган.
Всичко стана толкова бързо, че Леони едва осъзна присъствието на Морган, който спокойно каза.
— Изведете Джъстин, Леони. Имам да уредя още някои подробности с братовчед си.
Леони незабавно се подчини, бутна Джъстин пред себе си и хукна да търси Доминик или Робърт.
Морган клекна до прострения на земята Ашли. Извади от ботуша си камата и опря острието в гърлото на братовчед си.
— Не мърдай! — заповяда заплашително той. Ашли добре познаваше Морган и въпреки всичките си пороци, не бе страхливец, но сега се подчини на заповедта му.
— Няма да ме убиеш — заяви спокойно гой. — Не и хладнокръвно, братовчеде. Така че искаш ли да уредим работата като мъже?
Читать дальше