Шърли Бъзби - Сърце за продан

Още един път прехвърли наум плана си и не откри нито едно слабо място. Въобще не подценяваше заплахата от непрекъснатото присъствие на един от братята Слейд и на младата черна прислужница до детето, но му се струваше лесно да се освободи от тях. Прислужницата нямаше да окаже никаква съпротива. А що се отнася до Слейд — един силен удар по главата — и щеше да го извади от строя. Когато тези препятствия бъдеха премахнати, Ашли щеше да хване детето… и на път към Франция! „Кой знае, може и да ги оставя живи — кучката и палето — при условие, че не ми създават никакви проблеми. В противен случай… Е, не виждам особено неудобство, ако изведнъж се окажа богат вдовец…“

Кристалният смях на Джъстин прекъсна хода на мислите му, Ашли се сви като гърмяща змия и впери поглед в малката фигурка, която се появи на няколко метра от него. Детето бе само…

Джъстин бе спал малко този следобед. Обикновено една прислужничка бдеше над съня му, но тя бе излязла, за да си налее чаша вода без изобщо да предположи, че момчето може да се събуди, докато я няма.

Джъстин стана, облече се и без да се обади на никого, изскочи навън, за да си поиграе на слънце.

Ашли се огледа — наоколо бе пусто. Той знаеше, че двама от братята не са в плантацията. Бе видял как Морган препусна към реката, а другият явно бе отишъл на лов. Следователно в къщата имаше само един Слейд, жените и прислугата. Ашли бавно се изправи, отмести клончетата, които замаскирваха дрехите му и скочи на седлото.

Напълно спокоен той поведе коня към малката полянка, където Джъстин се забавляваше, като мушкаше пръчка в изоставено от някаква животинка леговище. Детето чу тропота на копита, извърна глава и за няколко мига реши, че върху грамадния черен жребец е Морган.

Но това бе само за няколко мига. Когато видя жестоката усмивка на конника, малкото момче хукна да бяга, като крещеше с цяло гърло.

— Злият…

В същия момент прислужницата Джули се появи зад ъгъла на къщата. Тя впери очи в Джъстин, но не видя Ашли и се втурна към детето, за да го прибере вътре.

Ашли пришпори коня. Настигна момчето, наведе се и без усилие го метна пред себе си на седлото. После бързо направи полукръг и като минаваше пред изплашената Джули, изпъна крака си като пружина и я ритна с пета по главата. Тя се свлече със слаб стон на земята. Ездачът, конят и пленникът изчезнаха в гората, която се простираше, докъдето стигаше погледът.

Джули бе само зашеметена. След няколко секунди тя дойде в съзнание, скочи и се втурна към къщата, като вдигна всички под тревога.

Когато Леони и Робърт изскочиха на стълбите, една малка група вече ограждаше нещастното разплакано момиче.

— Това бе злият господар — хълцаше Джули. — Той ме събори на земята и грабна малкото ни момченце.

Робърт се вцепени, а Леони стана бяла като платно. Имаше чувството, че сърцето й престана да бие. Думите на Джули можеха да означават само едно — Ашли бе отвлякъл Джъстин.

Леони настръхна, обърна се към едно момче, което работеше в конюшните, и заповяда.

— Веднага оседлай коня ми! А ти, Сол, потърси Морган. Трябва да е при кейовете. Кажи му, че Ашли е отвлякъл Джъстин и че съм тръгнала след него. Джули, успокой се, и ми разкажи какво се случи. В каква посока тръгна мъжът?

Джули повтори разказа си.

— След това изчезна в гората по посока на блатата — завърши тя.

Леони тъкмо възсядаше сивата си кобила, без да обръща внимание на протестите на Робърт, когато бясно препускащият Темнет се появи.

— Какво става? — извика Морган разтревожено. — Сол ми каза, че някакъв луд е вдигнал страшна врява. Ашли ли?

— Той отвлече Джъстин! — изкрещя Леони, като кършеше отчаяно ръце.

Морган с усилие прикри страха, който смрази сърцето му, и изръмжа.

— В каква посока тръгнаха?

— Джули казва, че се е отправил към блатата.

Проклинайки себе си, че е подценил Ашли, Морган се обърна към Робърт.

— Намери Доминик. Той отиде на лов за катерици около Черното блато. И двамата тръгнете по следите ми.

Идвам с вас! — заяви Леони с тон, който не търпеше възражения.

Морган знаеше, че е безсмислено да я разубеждава и кимна примирено.

— Добре! — каза той и заби шпори в хълбоците на Темпет.

Жребецът подскочи напред, а кобилата на Леони го последва.

Веднага откриха следите на беглеца, защото при препускането конят бе направил видима просека между храстите, бе пречупил ниските клони, а копитата ясно се отпечатваха в меката пръст. Леони и Морган препускаха безмълвно, като всеки се бореше със собствените си страхове.