Шърли Бъзби - Сърце за продан

Плантацията изискваше още много работа, но Морган бе напълно удовлетворен от постигнатия напредък. Той току-що бе разгледал плановете за пристрояване на две крила към всяка страна на къщата и като хвърли поглед към часовника си, забеляза, че часът за обяд наближава. Малкото златно кръстче все още висеше на верижката на часовника му и за миг привлече вниманието му. Мечтателна усмивка се мярна по устните му. „Какво животно бях навремето — помисли си той. — И колко съм щастлив сега, след като Леони и Джъстин са част от моя живот… са моят живот…“ Внезапно изпита желание да заличи всички спомени, които го подсещаха за безмилостното и цинично същество, което е бил. И той откачи кръстчето от верижката и го пъхна в джоба си. Сигурно такъв подарък щеше да зарадва някоя прислужница.

Морган събра плановете и тръгна да търси Леони. Откри я в един от складовете, където тя разпределяше различни предмети, струпвани години наред. На връхчето на носа й имаше черно петно, гъстите коси падаха по раменете й, а розовата рокля бе покрита с прах и сажди. В очите на Морган обаче тя бе по-красива от всякога.

— Много неща ли искате да запазите? — попита той. Леони въздъхна.

— Не, влагата е повредила и малкото вещи, които представляват някакъв интерес. За нещастие след смъртта на дядо бях принудена да продам всичко, което имаше каквато и да е стойност, за да платя дълговете.

Морган прехапа устни. Проклетият Ашли! Ако не бе той, Леони никога нямаше да бъде тласната до такава крайност. Той извърна глава, за да прикрие гнева, който се изписа по лицето му, и се отправи към един ъгъл, където бяха струпани столове. Най-отгоре върху купчината откри няколко картини, които се крепяха на магия. Свали една.

— Чии са тези портрети? — попита той закачливо. — На вашите славни предци?

Леони направи гримаса.

— Точно така — отговори. — Този в ръцете ви е на майка ми.

Морган полюбопитства да види жената, дала живот на любимата му, и дълго разглежда портрета. Позна меднорусите коси и зелените загадъчни очи, които го бяха пленили.

— Мога да дам да ги реставрират — предложи той. — И ще ги закачим в едно от новите крила.

— Това би било чудесно! — отвърна Леони с нотка печал. — Аз не помня майка си, но бих искала да запазя някакъв спомен от нея.

И с някакво почитание тя постави пръст върху малкото кръстче, което украсяваше гърдите на майка й.

— Баща ми го е поръчал специално за раждането ми. Това бе единственият спомен, който ми бе останал от нея…

Погледът на Морган се закова върху въпросния предмет. Внезапно стомахът му се сви, все едно някой го бе ударил. Впери очи в кръстчето и попита приглушено.

— Който бе останал! Значи сте го изгубила?

Лицето на Леони потъмня.

— Да — потвърди тя, — изгубих го… но това бе много отдавна и предпочитам да не си спомням…

Морган сграбчи ръката й и я принуди да се обърне към него. Той отчаяно се опитваше да възкреси спомена за тази нощ, в която една девствена проститутка бе влязла в стаята му в къщата на губернатора.

Леони забеляза бледността му и се разтревожи.

— Какво става, любов моя? — попита тя.

Морган мъчително преглътна.

— Къде и кога го загубихте? — произнесе той.

— Загубих го в дома на губернатора — призна Леони. — В нощта, когато Гайозо почина…

— Как? — настоя Морган, като грубо я разтърси.

Тя подозрително го изгледа.

— Исках да открадна полиците, които дядо ми бе подписал тази нощ. Изчаках всички да си тръгнат и тогава се промъкнах в къщата. Загубих се. Докато търсех да открия изход, влязох в някаква стая.

При спомена за случилото се в тази стая, кръвта се оттече от лицето й.

— Не искам да говоря за това — заинати се изведнъж. — Казах ви, че през нощта, когато бях изнасилена, се намирах на място, където не трябваше да бъда… Защо ме принуждавате да се връщам към този болезнен въпрос? Това събитие принадлежи на миналото… То е погребано, забравено! Няма никакво отношение към вас…

— Но не знам дали говорим за същата нощ… за нощта, когато вие изгубихте своята невинност, когато Джъстин е заченат — каза Морган с безкрайна нежност.

Леони ядосано се отскубна от ръцете му.

— Пфу! Сега това няма никакво значение.

Смехът на Джъстин, който си играеше навън, долетя до ушите им. Морган захласнато се заслуша в гласчето на своя син. Буца заседна в гърлото му, очите му се замъглиха от вълнение и той пресипнало каза.

— Аз също бях в дома на губернатора тази нощ. Знаехте ли?