Шърли Бъзби - Сърце за продан

Двамата мъже се биеха на живот и смърт. Ашли имаше известно предимство, защото не беше ранен, а Морган се зареждаше със сила от мисълта, че ако бъде победен, Леони и Джъстин ще попаднат в ръцете на братовчед му.

Тежкият влажен въздух затрудняваше дишането им и те се изтърколиха към края на блатото. Морган събра всички сили, които му оставаха, и блъсна Ашли в тъмнейте води. Изтръгнат от плясъка, големият алигатор мързеливо се плъзна към това, което го бе обезпокоило.

Гмуркането леко съживи Ашли и той се обърна. Водата стигаше до гърдите му. Бе ясно като бял ден, че Морган започва да се изтощава. Когато го погледна, той цапаше, залитайки в тинята. И ако Ашли успееше да се добере до него, щеше лесно да го удави.

— Никога няма да ме победиш от това разстояние, братовчеде! — извика той. — И ако се забавиш още малко, ще ти изтече кръвчицата. Така че побързай!

Морган се приближи на няколко крачки. Ашли безспорно бе прав — трябваше да приключи с него възможно най-бързо. Морган стисна юмруци и се опита да установи къде е точно противникът му във водата.

Ашли се отдалечи още малко и сега водата почти покриваше раменете му.

— Хайде де! — подигра се той. — Кой бе казал, че не си страхливец!

Морган му хвърли поглед, натежал от омраза. И тогава забеляза тъмните очертания на влечугото на около метър зад Ашли. И преди да успее да извика, за да го предупреди, алигаторът ускори лъкатушните си движения, разтвори огромните си челюсти и ги хлопна над ръката на Ашли — точно под рамото. Морган чу писъка на братовчед си и замръзна от ужас, докато хищникът с вълнообразни движения, но без да изпуска плячката си, завличаше жертвата все по-далеч и по-далеч, след което се потопи заедно с нея в бездънните черни води. Всичко стана като че за миг… За секунди водата бясно закипя, а почти веднага след това само няколко бразди раздвижваха повърхността. Нямаше дори следа от кръв, която да отбележи придвижването на влечугото и неговата плячка.

Обезумял, неспособен да откъсне очи от мястото, където изчезна братовчед му, Морган заотстъпва и изскочи от водата.

— Не бих отредил такава участ на никого! Дори на Ашли… — прошепна той потресен и се строполи в краката на Леони.

Когато Робърт и Доминик ги настигнаха след около час, Морган все още бе в безсъзнание. Не се свести и по време на бавния път обратно към плантацията. Но когато го изкъпаха, превързаха и сложиха в леглото, той отвори рязко очи и с ужас се огледа. След това видя Леони, която спокойно седеше до възглавницата му и въздъхна с облекчение.

— Страхувах се… — промълви той, — страхувах се, че Няма да бъдете тук… страхувах се, че щастливият край е бил само сън…

Леони с обич се усмихна.

— Не е сън, Морган. Сега всичко е наред…

Те не размениха и дума за смъртта на Ашли. Тя бе жестока и въпреки че Морган би му пожелал по-безболезнен край, той не можеше да оплаква братовчед си. Наистина предпочиташе да свърши с него по друг начин, за да освободи Леони, но след изчезването на Ашли, нищо не пречеше на сватбата им.

Ожениха се десет дни по-късно — на датата, която трябваше да отбележи шестата годишнина от сватбата им. Церемонията се състоя в най-тесен кръг. На любопитните обясниха, че просто искат да подновят обетите си.

И тази вечер, свита като котка до Морган, Леони прошепна замислено.

— Чудя се какво би станало, ако дядо се бе обърнал към вас, вместо да направи предложението на Ашли…

Морган я притисна до себе си.

— Щяхме да живеем заедно вече шест щастливи години, вместо едва от два месеца.

Леони проследи с пръст мускулите на гърдите му.

— Искате да кажете, че ако дядо ви бе предложил ръката ми, щяхте да приемете?

Морган леко целуна челото й.

— Точно така. Навремето последното нещо, за което мислех, бе да се женя. Но се познавам достатъчно и знам, че ако дядо ви бе повдигнал такъв въпрос, любопитството щеше да ме накара поне да се запозная с вас… А след като веднъж ви видя… знам, че щях да се съглася с всичко, за да ви имам. Бих се оженил за вас със или без тази проклета зестра.

Леони страстно се притисна към него.

— О, любов моя! Колко жалко, че той се е заблудил от приликата ви. Пропуснахме шест години любов!

Морган се надвеси над нея и техните пламенни чувства отново ги понесоха върху крилата на щастието.

Няколко дни по-късно Морган отново благодареше на небето, че го е дарило с всичко това. Леони бе негова съпруга, сърцето му приемаше Джъстин за негов син и около Морган всичко беше застанало на своето място.