Шърли Бъзби - Сърце за продан

При мисълта, че Морган не я е избрал доброволно за своя съпруга, Леони изпита ужасен срам.

— Вие не сте длъжен, Морган… — заекна тя. — Постъпките на Ашли не ви… задължават с нищо…

— Но сърцето ми ме задължава — възрази живо Морган. — Аз ви обичам, Леони. Няма ли да проумеете това? Няма значение какво се е случило преди. Важно е това, което е сега. Че се намерихме. Няма да ви оставя да избягате.

Той отново впи устни в нейните и страстта на целувката им изтри всичко — освен тяхната споделена любов.

Час преди спускането на нощта двамата се прибраха, хванати за ръка. Морган тръгна да търси Доминик, за да го уведоми за пристигането на Ашли в Луизиана.

— Ние трябва непрекъснато да бдим над Леони и Джъстин — каза той в заключение. — Ашли няма да се спре пред нищо. Може и да отвлече някой от тях.

След вечеря Леони се усамоти в стария хамбар, за да подреди мислите, си. Тя се покатери по стълбата и се настани в ароматното сено. Под нея великолепните коне на Морган неспокойно пръхтяха във временните боксове. Тя впери поглед в небето през една от цепнатините в поправения наполовина покрив и престана да чува шумовете на света около нея. Мислите и поеха към дъното на бездната, в която Ашли я бе запокитил преди шест години.

След като видя днес двамата братовчеди един до друг, Леони вече знаеше защо дядо й и самата тя се бяха заблудили. Всеки, който не ги познаваше добре, не можеше да ги различи от пръв поглед… Тя потръпна, като си спомни мрачния поглед, който Ашли й бе отправил, преди да се обърне. „Никога няма да бъда жена на тази отрепка!“ — закле се тя.

Увереността, че Морган я обича, стопляше сърцето й и прогонваше някои от сенките, които я измъчваха. Но дори тази любов не можеше да я успокои изцяло. Тя бе съпруга на Ашли и независимо че Морган я бе убеждавал, че бракът може да бъде разтрогнат, тя изпитваше страх от бъдещето. Естествено трябваше да победи и гордостта си…

При мисълта за добротата и великодушието, които Морган й бе засвидетелствал, тя се изчерви от неудобство. Той не дължеше нищо — нито на нея, нито на Джъстин — а им бе дал всичко: своето време, своето име, своето внимание, своите пари. Да приеме щедростта на съпруга си бе едно, а да използва благородството на един мъж, който има всички основания да се счита за наранен, бе съвсем друго. Леони жестоко се упрекваше и изстена от болка и яд. Легна по корем и зарови лицето си в сеното.

Морган, който бе влязъл в конюшнята, чу стона. Безшумно се изкачи по стълбата и когато очите му привикнаха с тъмнината, различи очертанията на свитата в сеното фигура. Приближи се.

— Не плачете, скъпа — прошепна той, като нежно постави ръка върху рамото й. — Късате сърцето ми.

Леони бе обзета от мрачните си мисли до такава степен, че не чу стъпките му и докосването я стресна.

— Какво правите тук? — подскочи тя, като сдържа изхлипването си. — Как ме открихте?

Без да се обезсърчи от този студен прием, Морган коленичи до нея.

— Проследих ви — призна той. — Вие избягахте толкова бързо след вечеря, че…

— Не съм избягала! — прекъсна го възмутено тя.

— Да кажем тогава, че излязохте с маршова стъпка! — каза той шеговито.

Тя го погледна нерешително.

— Подигравате ли ми се?

Морган погали бузата й.

— Забранено ли е? — попита. — Струва ми се, че след този следобед мога да си позволя закачки. Един бъдещ съпруг все пак има някакви права, нали?

Леони уморено се усмихна и постави ръка на гърдите му.

— Ако питате мен, то вие имате всички права! — заяви тя.

Морган я погледна със затаен дъх. Изведнъж всяка възможност за делови разговор се стопи. Той се надвеси над нея и дрезгаво прошепна.

— Всички ли? Дори правото да ви докосвам така? — И ръката му нежно погали гръдта й. — И да ви целувам по този начин?

Леони полуотвори устните си, за да отвърне на нежната и страстна целувка. Несъзнателно тялото й се изви и се притисна към него. Той бе мъжът на нейния живот и тя не можеше да му откаже нищо… Искаше огънят на тяхната страст да прогони демоните, да изгори всичко, свързано с Ашли, и да остане само блестящият и чист пламък на тяхната любов.

За първи път между тях бяха заличени недоверието и съмнението. Ръцете и телата им се преоткриваха. Всеки се стремеше единствено да достави наслада на другия и несъзнателно се опитваше да прогони злокобната сянка на Ашли със силата на своята страст.

Леони бе на седмото небе, убедена в чувствата на Морган към нея. Тя не направи никакво усилие да сдържи сладострастието, което я заливаше. Нетърпеливите й ръце премахваха разделящите ги дрехи. Тя копнееше да усети допира на голата плът на Морган до своята, да му докаже любовта, която разтърсваше всяка фибра от съществото й.