Шърли Бъзби - Сърце за продан

Присъствието на Морган предизвикваше противоречиви чувства. От една страна, Ашли предпочиташе да го види на друго място — нещата щяха да бъдат толкова прости! Но от друга, той възнамеряваше да използва случая и да си отмъсти на човека, който постоянно се изпречваше на пътя му.

Ашли с усилие изтика мислите за мъст на заден план и се съсредоточи върху Леони. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се убеждаваше, че значимостта на очакващото ги във Франция богатство му дава съществено предимство. Никой не отказва такова огромно наследство!

Преди да си легне, Ашли реши, че на всяка цена трябва отново да се види с Леони… насаме. Когато тя проумееше, че ще получи огромно имение, със сигурност щеше да промени поведението си. Впрочем той умееше да бъде убедителен… И ако тя не го последва доброволно, тогава щеше да я отвлече насила.

Решението задоволи Ашли и отново мислите му се насочиха към Морган. Припомни си какво бе видял този следобед и лицето му се изкриви от злобна усмивка. Гледката как неговият скъп братовчед, обикновено толкова самоуверен, се чудеше как да обясни положението на Леони, му бе доставило огромно удоволствие. Господи! Би платил скъпо, за да присъства на първата им среща.

Със сигурност щеше да е по-добре за него, ако те не бяха се срещнали. Интересът, който Морган засвидетелстваше на Леони, в първия момент му се стори незначителен. Но след това Ашли си припомни лицето на братовчед си, докато насочваше пистолета към него и несъмнената нежност, която се излъчваше от прегърнатата двойка пред малкото гробище. Бе ли възможно неговият почтен братовчед да се е влюбил? В неговата собствена жена? Каква идилия! Очевидно Морган тъкмо бе започнал да й разкрива истината и също толкова сигурно той бе използвал своите измислени съпружески права, за да преспи с нея. „Когато тя узнае, че Морган я е излъгал, ще му извади очите — блажено реши Ашли. — Залагам си, главата!“

Предвиждането на Ашли бе правилно. Веднага след неговото тръгване Леони като лъвица се обърна към Морган.

— Добре се забавлявахте, нали? — извика тя с чувството, че сърцето й е предадено.

Мисълта, че презряното същество, което току-що се бе скрило от погледа й е нейният истински съпруг, бе непоносима. Но Леони още по-трудно можеше да приеме, че Морган е премълчавал този факт. Бе разтърсена от погнусата, която Ашли Слейд пораждаше у нея, но се ужасяваше от пропастта, която внезапно зейна между нея и Морган. Страхът и страданието измъчваха сърцето й и тя реши да си го изкара на Морган, като се опита да го нарани толкова, колкото той я бе унизил. И нападна.

— Сигурно доста сте се подигравали с мен, когато дойдох да поискам зестрата си! Трябва да сте се забавлявали ужасно — вие и вашето семейство! И сега, когато се посмяхте до насита, решихте, че комедията е продължила достатъчно и извикахте моя… моя съпруг, за да ви отърве от мен!

Морган не се развълнува от избухването й. Той прибра пистолета и спокойно попита.

Наистина ли вярвате в това, което говорите, Леони? Наистина ли мислите, че аз и семейството ми сме се подиграли с вас? Можете ли дори за миг да си представите, че ние сме способни на подобна постъпка? Че сме знаели за действията на Ашли и не само сме му помагали, но отгоре на всичко сме се забавлявали за ваша сметка?

— Не знам на какво да вярвам — изхлипа Леони. — Всичко стана толкова внезапно…

Гласът й се прекърши и тя се обърна. Раменете й болезнено се разтърсиха.

Морган не можеше да понесе отчаянието й и се приближи към нея. Нежно я прегърна.

— Изслушайте ме, скъпа — започна пламенно той. — Бих дал живота си, за да ви спестя тези разкрития. Когато Ашли се появи, тъкмо се опитвах да ви обясня какво се е случило. Между другото, ако подозирах, че той е тръгнал насам, щях да се погрижа да сте предупредена. За Бога, можете ли да си представите, че ще допусна да сложи ръка на вас? Да ви отдели от мен?

— А защо не? — изплака Леони, като се ядосваше, че не успява да сдържи сълзите си. — Аз ви причиних достатъчно неприятности и скандали… Защо трябва да се интересувате какво ще стане с мен?

— Мислите ли, че мога да не се интересувам от прелестното създание, което се появи в живота ми и завладя сърцето ми?

Леони неспокойно го погледна. Тъмносините му очи откриваха цялата му душа и в тях тя не видя никакви неискрени проблясъци. Но не смееше да повярва в това, което изразяваше погледът му.

— Как… какво… иск… искате да кажете? — накъсано заговори тя.