Шърли Бъзби - Сърце за продан

Въпреки че никога не правеха и най-малкия намек за любов, на Леони й се искаше да вярва, че той се влюбва в нея. „Никой мъж не може да бъде толкова щедър, толкова благосклонен, толкова внимателен, без да бъде влюбен!“ — повтаряше си тя, без да знае точно дали констатира някакъв факт или се опитва да убеди самата себе си. Относно собствените си чувства тя не хранеше никакви съмнения: обичаше го… Но дали и той я обичаше?

На дванадесети юли Джъстин пристигна с Доминик, Робърт, Ивет и останалите предани слуги от Сент-Андре. Като видя безкрайната върволица каруци, която ги следваше, Морган се изплаши дали пък цялото му семейство не е решило да ги посети.

След около час, когато вълненията от срещата отшумяха, Морган хвана Доминик за яката и го дръпна в една стая.

— Поправи ме, ако бъркам, но ми се струва, че те бях помолил да пътуваш с минимален багаж…

Доминик направи гримаса и се усмихна виновно.

— Опитах, Морган, но знаеш нашите…

Морган кимна.

— Да, разбира се… Как можах да забравя, че мама има мания да трупа купища ненужни неща? Но какво може да има във всичките тези каруци?

— Ами… тя спомена нещо за останалата част от гардероба на Леони… Естествено, всички вещи на Джъстин… И още… Още какво? Ами, да! Порцеланови сервизи, сребърни прибори, спално бельо, кърпи, покривки, завивки и така нататък.

Морган въздъхна полуразвеселен, полуядосан.

— Значи съм снабден с всичко необходимо за глава на семейство!

Доминик се усмихна с престорено съчувствие, но внезапно лицето му стана сериозно.

— Научи ли нещо ново? — попита той. — Държах си езика зад зъбите, но ми костваше доста усилия. Как, по дяволите, не се сетихме, че Ашли точно това лято бе в Ню Орлиънс! Каза ли на Леони?

— Не — призна смутено Морган. — Досега никога не съм постъпвал като страхливец, Дом, но те уверявам, че предпочитам да се изправя сам и без оръжие срещу отряд индианци, отколкото да й обясня как стоят нещата… Все пак се налага… и колкото по-рано, толкова по-добре!

Доминик се съгласи с брат си, но докато Морган го развеждаше из имението, изоставиха тази тема. Въпреки всичко въпросът за Ашли не можеше да бъде напълно забравен и вечерта, когато си лягаше, Морган реши, че не е възможно да отлага повече, ако иска да запази самоуважението си.

А пристигането на семейството никак не улесняваше признанията. Двамата му братя или Джъстин винаги бяха по петите му. Прислужници или работници се мотаеха навсякъде и къщата приличаше на разбуден кошер. Трябваше да стане чудо, за да успее Морган да се усамоти за миг с Леони, без да се появи някой.

И чак към края на следобеда Морган съзря благоприятния случай. И под предлог, че се нуждае от мнението на Леони за поправянето на пътя, успя да я извлече навън.

Вървяха няколко минути мълчаливо. Леони видя, че Морган е загрижен. Тя усещаше, че нещо сериозно се е случило и не се стърпя.

— Имате неприятности, нали? — попита. — Не искате да говорим за пътя…

— Да — каза Морган. — Това бе само повод да останем сами.

— Какво има?

Морган сви юмруци, но не отговори. Въздъхна дълбоко и я поведе към малкото гробище на семейство Сент-Андре. Спря пред бялата ограда около мястото и се облегна на вратичката. Леони предчувстваше, че ще чуе нещо ужасно, нещо, което ще разбие всичките й надежди.

Морган се луташе из ада, като разсеяно местеше погледа си от гроб на гроб. При звука на гласа й се стресна.

— Става въпрос за нещо, което трябваше да ви кажа веднага, след като посетихме отец Антоан — прошепна той. Но постъпих като страхливец и отлагах, колкото можех повече…

Леони усети някаква ледена мантия да се спуска върху раменете й. Отчаяно се опитваше да отгатне естеството на заплахата, която приближаваше към тях. Щом Морган се възприемаше като страхливец, това сигурно бе истинска катастрофа.

— Не мога да си представя, че можете да проявите малодушие — възрази тя. — Горделив и надменен може би, но със сигурност не сте страхлив!

— Благодаря за добрите думи, мадам — подметна Морган с унила усмивка, която веднага се стопи.

Истината се изправяше пред нето с цялата си жестокост. Той прегърна Леони и я притисна към гърдите си.

— Ще е по-лесно, ако започна с някои сведения за моето семейство. По бащина линия имаме роднини в Англия. Трябва да уточня, че всички Слейд си приличат и в някои случаи тази прилика е направо поразителна.

— Разбирам — каза Леони. — Без дори да ви познава, човек веднага ще се досети, че Доминик и Робърт са ваши братя. Приликата просто се набива в очи. Същото се отнася и до Александър и Касандър.