Леони се чувстваше толкова уютно в прегръдката му, че забрави печалното място, където се намираха. Любовта се надигна в сърцето й и тя несъзнателно се притисна към Морган.
Без да си дават сметка, те представляваха много романтична гледка. Морган бе облегнал брадичка върху главата на Леони, чието гъвкаво тяло се притискаше до неговото. Бледожълтата рокля падаше на гънки около краката им. На заден план гробището добавяше последните щрихи към картината. Аленочервените рози, които растяха покрай оградата, изпълваха въздуха с тръпчив аромат, а завесите мъх, които се спускаха от дъбовете, образуваха нещо като усамотена беседка около двете неподвижни фигури.
Но мъжът, който препускаше към тях, не оцени романтиката на тази картина. Напротив — при вида на прегърнатата двойка той потръпна от ярост и озлобление. Дръпна рязко юздите, защото се нуждаеше от време, за да прецени нежелания обрат, който бяха взели събитията.
Нито Леони, нито Морган забелязаха присъствието му. Двамата до такава степен бяха погълнати от единението си, че не се интересуваха от околния свят. Конникът приближи безшумно, за да подслуша разговора им.
Морган продължи с усилие на волята.
— Наистина ние имаме сходни черти… Но в Англия един наш братовчед — Ашли — прилича удивително на мен. Хора, които не ни познават, често ни бъркат един с друг.
Морган вдигна глава, хвана брадичката на Леони и впери очи в нейните.
— Ашли определено е най-закоравелият лъжец на света… Не преувеличавам. Споменете за него пред когото и да е от семейството ми, и всички ще потвърдят тази преценка. Понякога се е случвало той да се представя за мен, винаги в ущърб на репутацията ми…
Леони направи усилие да се съсредоточи и попита, като подбираше думите си.
— И е направил нещо, което може да ни навреди?
— Да, може да се каже, че неговите постъпки ни създадоха ред неприятности. Леони, когато вие се появихте в Начес, за мен бяхте напълно непознат човек. Заклевам се, че не излъгах, когато заявих, че никога не съм ви виждал.
Леони с ужас се втренчи в него. Някаква буца заседна в гърлото й и сърцето й замря. Това някакво ново извъртане ли бе? Но защо тогава бе върнал зестрата й? И неговият братовчед Ашли ли?… Разумът й отказваше да продължи тази мисъл. Леони преглътна мъчително и беззвучно попита.
— Ще уточните ли какво се опитвате да ми подскажете?
И тогава се появи конникът. Подигравателният му смях наруши уединението им.
— Каква очарователна сценка! — прихна той. — Пристигам от Франция с мисълта да открия жена си и какво намирам? Моят почитаем братовчед, зает да ме опозорява пред нея? Без да броя непростимите волности, които се е осмелил да си позволи!
Странно спокойствие завладя Морган, който бавно извърна глава и каза небрежно.
— Здравей, Ашли. Очаквах да се появиш. Чакалите винаги се връщат, за да докопат нещо.
Лицето на Ашли потъмня.
— Струва ми се, че ролите ни този път са разменени — подигра се той. — Никога не бих повярвал, че ти ще се задоволиш с нещо, останало след мен!
Морган дълго не откъсна очите си от лицето на братовчед си и стоманените искри в тях накараха Ашли да отстъпи. Морган подигравателно се усмихна.
— Ще постъпиш разумно, ако изчезнеш — каза студено той. — Освен ако държиш да те убия тук и сега!
При тези думи Леони, която не откъсваше ужасения си поглед от Ашли, неволно потръпна. Тя като че ли бе пренесена в някакъв кошмар. Очите й бяха приковани в мъжа, който толкова приличаше на Морган, и изведнъж, тя разбра какво точно се е случило преди шест години. Истината проблесна в съзнанието й, след като чу провлачения и омразен глас на Ашли Слейд.
Леони тръгна към него, като внимателно го разглеждаше. Откри безводно отпуснатата долна челюст, тънките стиснати устни, жестокото изражение на лицето — толкова черти, които липсваха в енергичното лице на Морган.
— Познавам ви — прошепна тя едва доловимо. — Аз ви познах. Вие се представихте за Морган Слейд.
Ашли изкриви лицето си в усмивка.
— Грешка, скъпа! Никога не съм твърдял, че съм братовчед си… Дядо ви реши, че аз съм Морган. И аз се ожених за вас… Вие сте моя съпруга!
Леони погледна Морган с няма молба.
— Но… ако той се е оженил за мен под ваше име — запъна се тя. — Ако аз съм мислила, че сте вие… бракът валиден ли е?
— Не знам дали Морган е проверил тази подробност — намеси се Ашли, — но аз се поинтересувах за нея, преди да тръгна от Франция. И въпреки че законът не дава пълна яснота по въпроса, бракът е валиден. Аз съм вашият съпруг и като такъв съм господар на личността и богатството ви!
Читать дальше