Шърли Бъзби - Сърце за продан

Те дълго време се взираха в очите си, без да промълвят и дума. Чувството, което се отразяваше на лицето на Леони трогна Морган, който потръпна.

— Обичам ви, Леони — страстно каза той. — Обичам ви от мига, в който ви видях на бала на семейство Маршъл. Защо, според вас, ви поканих да живеете с мен в Малкия Боньор, въпреки че ви смятах за ловка измамничка?

Леони забрави Ашли, забрави за целия свят с изключение на Морган и прекрасната мечта, която се сбъдваше. Притисна се към него. Сладостна топлика се разля по вените й и прогони студа, който бе вледенил душата й. Като че ли цялото й същество се затопляше под ласките на Морган. Най-сетне тя знаеше, че той я обича и тази мисъл я изпълваше с щастие. Но въпреки това тя не успя да се сдържи и отбеляза лукаво.

— Вие не ме поканихте, вие ми заповядахте да живея с вас.

— Но нали ще ми простите? — усмихна се Морган и весели искри озариха тъмносините му очи. — А сега ще ми кажете това, което умирам от желание да чуя… Кажете ми, че споделяте чувствата ми… Признайте, че ме обичате, малка магьоснице!

Но Морган не дочака отговора й. Кораловите устни бяха много близо до неговите и той страстно я целуна. Леони пламенно отвърна на дивата, но нежна целувка, и ръцете й силно прегърнаха тялото му. Като че ли се страхуваше той да не избяга. Телата им се сляха. В един безкраен миг останалата част от света престана да съществува и те се гмурнаха в очарованието на своето прекрасно опиянение — любовта.

Когато най-после устните им се разделиха, Морган едва си поемаше дъх, а очите на Леони блестяха като въглени. Той отметна една къдрица, която падаше върху челото й.

— Обичате ме, нали? — попита. — Това не е илюзия на въображението ми?

Тя енергично поклати глава.

— О, не! Морган! Не е илюзия на въображението ви! — възкликна страстно Леони. — Да, обичам ви и бях толкова нещастна през цялото време. Питах се как мога да се влюбя в такова нищожество. Разумът ми твърдеше, че сте подъл човек, но сърцето… сърцето ми знаеше…

— Моето също — прошепна Морган. — Опитвах се да си втълпя, че сте наи-презряната жена на света, но не можех да намаля желанието си към вас… и любовта си…

За двамата това бе вълшебен момент. Всички недоразумения между тях отлетяха и те най-накрая можеха да говорят откровено. Прекрасният миг ги обгръщаше в мека светлина, която прогонваше сенките на мрачната реалност, която ги очакваше. Морган заведе Леони под един голям дъб и те седнаха на земята. Той се облегна на дървото, а Леони сгуши глава в рамото му и докато си приказваха, тя си играеше с копчетата на сакото му. Само когато устните им се откриваха, шепотът на гласовете им замираше. Сплотени от силата на своята любов, те си размениха всички обещания, които безброй влюбени си бяха разменяли преди тях… Убедени, че никой на този свят не може да обича толкова дълбоко, толкова страстно и толкова искрено, както се обичаха те… както щяха винаги да се обичат…

За нещастие реалността нахлу в съзнанието им и ги изтръгна от този вълшебен свят.

— При други обстоятелства веднага бих ви помолил да се омъжите за мен, но нещата не са нормални… — започна Морган.

Той нежно отпусна Леони, която полегна върху тревата и се надвеси над нея.

— Ще се омъжите ли за мен, след като уредим всички проблеми? — попита той тревожно.

Леони се опита да прикрие страха, който внезапно я завладя и пламенно прошепна.

— Необходимо ли е да ми задавате този въпрос? Аз съм ваша, Морган… И винаги ще бъда ваша, каквото и да направи гнусният ви братовчед…

— За щастие можем да предвидим постъпките му. Особено след като и двамата знаем истината. Заедно ще се измъкнем от тази каша.

И тогава Морган й обясни какво му е казал господин Рамей.

— Значи сте бил толкова сигурен в мен? — попита Леони малко смутено.

Той я изгледа така, че тя потрепери от главата да петите.

— Не, не мога да кажа, че съм бил напълно сигурен във вас — призна той, — но знаех, че никоя жена няма да се съгласи да бъде омъжена за човек, който толкова безочливо я е излъгал.

Леони извърна погледа си.

— Вашето семейство знае ли как стоят нещата? — обезпокои се тя.

Морган поклати глава, доволен че може да я успокои поне в това отношение.

— Не. Опитах се да крия истината възможно най-дълго. Единствено Доминик е в течение, но той няма да каже нищо. Бъдете спокойна. Когато всичко свърши, ние ще се оженим тайно и всички ще продължат да вярват, че сме го направили преди шест години.