Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Слушам, лейтенант.

— Пийбоди, проучи добрия самарянин Джеймс Стайн. Не мисля, че е замесен в престъплението, но трябва да се убедим в невинността му. Очаквам те у нас точно в осем. Ще използваш кабинета в дома ми.

— Не забравяйте, че утре сутринта трябва да притиснете Луис — напомни й Пийбоди. — Ще се явя в управлението в шест и трийсет, както ми бяхте наредили.

— Остави Луис на мен. Предстои ти безсънна нощ.

— На вас също — заинати се Пийбоди. — Ще бъда в управлението точно в шест и половина, лейтенант.

— Прави каквото искаш, с теб на глава не се излиза. — Ив прокара пръсти през косата си и добави: — Помоли полицаите, които първи са пристигнали на местопрестъплението, да те закарат у дома. — Забелязах, че единият е голям ентусиаст. Изгаря от желание да бъде полезен.

Обърна се и се приближи до Рурк:

— Налага се да те изоставя.

— Ще пътувам до полицейското управление с теб, а оттам ще повикам кола да ме закара до вкъщи.

— Не отивам направо в управлението. По пътя ще се отбия на едно-две места. Ще помоля някого от полицаите да те върне вкъщи.

Рурк подозрително огледа патрулните коли и промърмори:

— Ще намеря начин да се прибера. Все пак благодаря за предложението.

Ив гневно се запита защо тази вечер всички са решили да й противоречат.

— Няма да те зарежа на моста, ясно ли е?

— Не бой се, все някак ще намеря пътя до вкъщи. Между другото, къде отиваш?

— Да свърша това-онова, преди да напиша рапорта си — отвърна тя и сърцето й се сви от ледения му тон. Никога не я беше гледал с подобно безразличие. — Докога ще ми се сърдиш?

— Не съм решил. Но ще те уведомя, когато настъпи моментът да ти простя.

— Караш ме да се чувствам като неблагодарница — промълви тя.

— Скъпа, и без моя помощ се чувстваше по същия начин, не отричай.

В гърдите й бушуваха противоречиви чувства — преобладаваха усещането за вина и гневът. Втренчи се в Рурк, прошепна „майната на всичко!“, хвана го за реверите, привлече го към себе си и страстно го целуна.

— Ще се видим по-късно — подхвърли и се отдалечи.

— Ще те чакам.

Дон Уебстър се стресна в съня си от грохот, който отначало помисли за силни гръмотевици. Постепенно съзнанието му се проясни и той реши, че някой се опитва да разбие с тежък чук стената на апартамента му. Посегна към оръжието си и едва тогава разбра, че някой чука на външната врата.

Нахлузи джинсите си, грабна оръжието и погледна през шпионката. Изпита едновременно удоволствие и смущение, запита се дали не се сбъдват най-смелите му мечти и отвори на Ив.

— Сигурно случайно си се озовала в този квартал и си решила да ме посетиш — подхвърли подигравателно.

— Долен мръсник! — Тя го блъсна обратно в коридора и тресна вратата. — Този път ще отговориш на въпросите ми, и то незабавно!

— Никога не си обичала увертюрите, дори в леглото — подхвърли той и веднага съжали за хапливата си забележка. Прикри смущението си с широка усмивка и попита: — Какво има?

— Има още един мъртъв полицай, Уебстър!

Усмивката му помръкна.

— Кой е? Защо са го убили?

— Сам си отговори.

Двамата се втренчиха един в друг. Уебстър пръв извърна поглед и промълви:

— Не зная.

— Какво знаеш? Каква е ролята на твоя отдел в тази история? Само не ме лъжи, че не сте замесени.

— Какво си въобразяваш? — избухна той. — Нахлуваш в жилището ми в… Господи, минава един! Нахвърляш се върху мен и ми съобщаваш за смъртта на някакъв полицай. Дори не си ми казала кой е и как са го убили, а искаш информация.

— Мъртвият се казва Милс. Детектив Алан Милс от 128-и участък, отдел „Наркотици“. В същия отдел е бил и Коли. Интересуваш се как са го убили, нали? Разрязали са го от шията до топките, ето как! Знам го със сигурност, защото вътрешностите му се изсипаха в шепите ми.

— Господи! Боже Господи! — Той прокара длани по страните си. — Трябва да пийна нещо.

Тръгна по коридора, а Ив побърза да го последва. Бегло си спомняше жилището му по времето, когато Уебстър беше обикновен квартален полицай. Сегашният му апартамент беше много по-просторен и по-луксозно обзаведен. Очевидно служителите от отдела за „Вътрешно разследване“ бяха добре платени.

Влезе в кухнята и го видя да изважда кутия бира от хладилника. Той се обърна и взе още една кутия:

— Искаш ли? — Ив само го изгледа, при което той върна втората бира в хладилника и измрънка: — Май не ти се ще. — Отвори кутийката, жадно отпи, сетне попита: — Къде се е случило?