Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Полицейските коли се програмират чрез специален код. Снабдени са със сложна охранителна система, която ги предпазва дори от крадци с добри познания по електроника.

— Рурк каза същото. — Пийбоди широко се прозина. — Каза още, че има начин за преодоляване на системата.

„И той, разбира се, го знае“ — кисело си помисли Ив.

— Ще проверим — каза рязко и се свърза по видеотелефона с Фийни. Нареди му лично да провери компютъра на колата на Милс. Докато маневрираше, за да влезе в гаража, продължи да разсъждава на глас: — Ако не открием проникване в охранителната система, това ще означава, че престъпникът е знаел кода.

— Невъзможно е, лейтенант. Ще означава, че е…

— Полицейски служител. Точно така!

Сътрудничката й ужасено я изгледа:

— Нали не мислите, че…

— Изслушай ме, полицай. Разследването на убийство не започва само с намирането на труп. Съставя се списък на заподозрените, на потенциалните възможности. В процеса на работата постепенно отпадат хората от списъка, кръгът на възможностите се стеснява. Вземаш предвид веществените доказателства, онова, което е открито на местопрестъплението и фактите, които си научил за жертвата. После започваш да сглобяваш мозайката, като търсиш мястото на всеки детайл… Не споменавай пред никого за предположението ми. Но ако престъпникът се окаже полицай, ще си получи заслуженото.

— Гроб съм — промълви Пийбоди. — Повдига ми се, като си помисля, че може би имате право.

— Вярвам ти. — Ив слезе от колата. — Обади се да доведат арестувания в помещението за разпит.

Ив изпи няколко чаши кафе, докато съзнанието й се избистри напълно. Взе си от автомата кифла с черешово сладко, която имаше вкус на трици, полети с туткал с черешов аромат, но все пак залъга празния й стомах.

Влезе в помещението за разпит и остави на масата чаша с ароматно кафе, защото знаеше, че мнозина биха се съгласили на всичко, само и само да опитат истинско кафе. Любезно се усмихна на арестувания, докато Пийбоди застана до вратата и мрачно се втренчи в него.

Ив включи записващото устройство, продиктува задължителната информация и се усмихна още по-широко:

— Добро утро, Луис. Навън времето е прекрасно.

— Чух, че вали.

— Нима не знаеш, че дъждът е полезен за цветята? Как спа?

— Добре.

Тя отпи от кафето и отново се усмихна. Сенките под очите му бяха сигурно доказателство, че той лъже.

— При последната ни среща се разбрахме да ми кажеш…

— Дръжки! Ще говоря само в присъствието на моя адвокат.

— Как си позволяваш да ми държиш такъв език? Пийбоди, превърти записа обратно. Искам да потвърдиш, че не съм предизвикала задържания към цинични забележки.

— Не ми излизай с тия номера! — озъби се Луис. — Имам право да мълча, нали така?

— Възползвай се от гражданските си права, докато можеш, защото не важат в затворническата станция „Омега“, където ще те изпратя. Обещавам, че ще те сложат в най-малката бетонна килия. Мълчи си на воля, аз ще говоря. Първо, заговор за отвличане на полицейски служител.

— Няма начин да го докажеш. И с пръст не сме те пипнали.

— Два автомобила с четирима въоръжени мъже преследват бедната Далас. Не трябваше да преминаваш междущатската граница, приятел. Обзалагам се, че от ФБР ще проявят жив интерес към теб. Като ти знам досието, нищо чудно да те изпратят на „Омега“ още със следващия транзитен полет. Да не забравяме и наркотиците…

— Не се друсам.

— Няма значение. Открихме дрогата в кола, шофирана от теб. Ако ти беше пътникът, може би това щеше да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, обаче сега няма да ти се размине. Дори Рикер не може да ти помогне. Докато разбереш какво става, вече ще летиш към затворническата станция.

— Нямам какво да ти кажа.

— Това вече го чухме — подхвърли Ив. Забеляза, че ситни капчици пот са избили по челото на задържания. — Бас държа, че адвокатът ти е обещал това-онова! Искаш ли да ти кажа как те е забаламосал? „Ще полежиш в затвора, Луис, но ние ще те възнаградим. Ще задействаме връзките си и ще те уредим в някое хубаво местенце. Ще лежиш пет, най-много седем години, а като излезеш, ще бъдеш богат човек.“ Така ти каза адвокатът, нали?

Погледът на Луис й подсказа, че е улучила десетката.

— Разбира се, този боклук те лъже. Мисля, че не си толкова глупав и сам си го разбрал. Щом попаднеш зад решетките, няма излизане. А пък ако решиш да се оплачеш, някой от затворниците ще получи поръчение от Рикер. Ще сложи отрова в пюрето ти или ще те наръга с нож по време на едночасовата разходка в двора. Може и да се подхлъзнеш под душа и да си счупиш врата. Докато се усетиш, ще бъдеш мъртъв.