Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Не съм дошла да ме разпитваш. Сигурно ме бъркаш с някого от твоите доносници.

— Ти също! — сопна се той и се облегна на вратата на хладилника. Трябваше бързо да подреди мислите си, да се овладее, за да не издаде нещо, за което по-късно ще съжалява.

— Не забравяй, че ти настоя да разговаряме — напомни му Ив. — Питам се дали си опипвал почвата, или си залагал капан. А може би си само куриер на отдела за „Вътрешно разследване“.

Лицето му се изопна от гняв, но той отново отпи от бирата си, сетне заяви:

— Ако си недоволна от мен, отнеси въпроса до големите клечки от отдела, пък да видим какво ще постигнеш.

— Свикнала съм да се справям сама. Какво свързва Коли, Милс и Макс Рикер?

— Ако се забъркаш с Рикер, ще бръкнеш в гнездото на осите и не отговарям за последствията.

— Вече се забърках с него. Изненадан си, а? — попита тя, като забеляза объркването му. — Още не си научил най-интересното — четирима от хората му охлаждат страстите си в ареста.

— Не ще успееш да ги задържиш там.

— Може би, но ще науча от тях повече, отколкото от своя колега. Все пак някога и ти беше полицай.

— Още съм полицай, Далас!

— С нищо не го показваш.

— Нима мислиш, че след като името ми не се цитира в пресата и като не залавям убийци, с което да спечеля възхищението на обикновените хора, пет пари не давам за професията си! — Той гневно остави кутийката от бира върху кухненския плот. — Изпълнявам дълга си именно защото милея за работата си. Ако всички ченгета бяха почтени като теб, нашият отдел нямаше да съществува.

— Милс и Коли били ли са корумпирани?

Лицето му отново стана безизразно.

— Не мога да отговоря.

— Не можеш или не искаш?

Уебстър я погледна в очите и за миг тя прочете в погледа му съжаление.

— Не мога да ти кажа.

— Интересувам се дали отделът ви е разследвал Милс, Коли и други полицаи от 128-и участък.

— Ако се провежда подобно разследване — отговори той, като внимателно подбираше думите си, — то е строго секретно. Не съм в състояние да го потвърдя или да го отрека, нито да обсъдя с теб подробностите.

— Откъде е взел Коли парите, които е инвестирал?

Уебстър стисна устни. Далас бе толкова упорита, не се отказваше да изтръгне информация от хора.

— Не желая да коментирам този въпрос.

— Ще открия ли, че и Милс притежава солидна банкова сметка?

— Без коментар!

— Готов си за политик, Уебстър. — Тя рязко се обърна и тръгна към вратата.

— Ив! — извика той. Никога не беше изричал името й, дори и в най-интимния миг. — Внимавай! — добави по-тихо. — Пази си гърба.

Ив дори не се обърна, не показа, че е чула предупреждението. Тресна вратата, а Уебстър за миг остана неподвижен. В гърдите му бушуваха противоречиви чувства. После се приближи до масичката с видеотелефона и избра номера на първия от хората, на които трябваше да съобщи за посещението на Ив.

Следващото й посещение беше в дома на Фийни. За втори път през тази нощ тя наруши спокойствието на човек, потънал в дълбок сън. След като упорито звъня на вратата му, ирландецът най-сетне й отвори. Изглеждаше по-уморен отвсякога, клепачите му бяха подпухнали. Носеше къс халат, изпод който стърчаха тънките му крака.

— Хей, Далас, известно ли ти е колко е часът?

— Извинявай, но се налагаше да те събудя.

— Влизай! Моля те обаче да говориш по-тихо, иначе жена ми ще се събуди и ще реши, че трябва да ни приготви кафе и Бог знае какво още.

Малкият апартамент беше несравним с разкошното и луксозно обзаведено жилище на Уебстър. В средата на всекидневната стоеше грамадно грозно кресло, обърнато към телевизора. Спуснатите щори създаваха впечатление за уют. Ив веднага се почувства като у дома.

Фийни я покани в малката кухня. До едната стена беше монтиран барплот. Ив знаеше, че е изработен от самия Фийни, тъй като седмици наред той се бе хвалил с творението си. Седна на високото столче и безмълвно изчака, докато домакинът програмира автоготвача да приготви кафе.

— Очаквах да се обадиш по-рано — промърмори Фийни. — Легнах си преди около час.

— Извинявай, случи се нещо непредвидено.

— Вече научих за подвизите ти. Забъркала си се с Рикер… не мислиш ли, че е прекалено голям залък за теб?

— Ще го преглътна, не бой се.

— Внимавай да не си повредиш стомаха. Вечно имам киселини, когато ям пуешките кюфтета, дето ги приготвя жена ми. — Постави чашите с димящото кафе на плота и седна на другото столче. — Нали ми заръча да проверя това-онова. Открих, че и на Милс не му е чиста работата.