Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Той е мъртъв.

— Не думай! — Фийни замислено отпи от чашата си. — Оставил е солидно наследство. Засега съм открил два милиона и половина, внесени в различни сметки, може би има още. Постарал се е да заличи следите си, като е депозирал парите на името на негови починали родственици.

— Можеш ли да проследиш първоизточника им?

— До този момент все удрям на камък. Парите са препрани толкова пъти, че вече са почти стерилни. Най-важното е, че две седмици преди Милс да започне да помпа пенсионния си фонд и личните си банкови сметки се е срещал с Рикер. Ясно е, че да изкормиш един полицай, без да окаже никаква съпротива е възможно, само ако се чувства в безопасност.

— Забелязах, че е пил алкохол. Навярно е обърнал няколко чаши със свой познат, също като Коли. Може би са седели в колата му, той е бил непредпазлив, позволил е да го упоят… и да го убият.

— Имаш право. Постъпила си правилно, като си възложила на Макнаб да прегледа записите от охранителните камери. Момчето има орлов поглед и положително ще открие нещо.

— Наредих на двамата с Пийбоди да бъдат у нас утре сутринта в осем. Ще се включиш ли в нашия отряд?

Фийни я погледна и печалното му лице се озари от усмивка:

— Мислех, че вече съм негов член.

Наближаваше четири часът, когато тя най-сетне се прибра у дома. Празните улици бяха мокри от ръмящия пролетен дъжд. Без да включва осветлението, Ив се изкъпа, сякаш горещата вода щеше да измие ужаса от преживяното. Стоя под душа, облегнала глава на стената, докато престана да усеща миризмата на кръв.

Нагласи ръчния си часовник да я събуди в пет. Възнамеряваше да притисне Луис, което означаваше, че трябва да бъде в управлението след около час и половина. Надяваше се да поспи през малкото време, което й оставаше.

Изтегна се в леглото и си помисли, че Рурк е буден. Спеше много леко и сигурно я беше усетил до себе си. Ала той не се обърна към нея както обикновено, не я взе в прегръдките си, за да я успокои. Ив затвори очи и си каза, че непременно трябва да заспи — отчаяно се нуждаеше от почивка.

Събуди се след час, но съпругът й вече го нямаше в леглото.

Тъкмо когато се готвеше да потегли с колата, Пийбоди изскочи от къщата и задъхано извика:

— Замалко да ви изпусна!

— Какво търсиш тук?

— С Макнаб пренощувахме във вашия дом — отвърна, а мислено добави, че цял живот ще мечтае за такава спалня. — Всъщност донесохме тук дисковете. Рурк каза, че е по-практично да му гостуваме, вместо да ни закара до апартамента на Макнаб, а днес да станем в ранни зори, за да се срещнем с вас.

— Рурк ви е наредил какво да правите, така ли?

— Ами… да. — Пийбоди се настани на предната седалка и закопча предпазния колан. — Взехме го в нашата кола, когато отидохме за дисковете, после той повика лимузината, дойдохме тук и се захванахме за работа.

— Кои се захванахте за работа?

Пийбоди долови ледената нотка в гласа на началничката си. Смути се, но привидно запази спокойствие.

— Ами… ние с Макнаб… и Рурк. И преди сме се обръщали към него за техническа консултация, та си помислих, че няма нищо нередно. Сърдите ли се?

— Не. Не виждам смисъл.

Пийбоди рязко се извърна и я погледна. Не беше свикнала началничката й да проявява подобно безразличие.

— Прекъснахме към три часа… — продължи, после реши, че ще е добре да поразвесели Ив: — Не бях спала в легло от гел. Имаш усещането, че лежиш върху облак, което, разбира се, е невъзможно, защото облакът ще се продъни под тежестта ти. Макнаб хъркаше като заклан, но заспах почти веднага. Сърдите ли се на Рурк?

— Не — отвърна Ив и си помисли: „Но той ми е обиден.“ — Успяхте ли да видите на записа колата на Милс?

— Божичко! Направо ми излезе от ума! Не мога да повярвам, че не съм ви го съобщила! Видяхме я! Преминала е през електронната бариера в двайсет часа и осемнайсет минути. Отдалеч изглежда, че Милс спи, кръвта се вижда едва като се увеличи изображението.

— Кой е шофирал, Пийбоди?

— Ще бъдете разочаровани — няма шофьор. Според Макнаб трябва да прегледаме данните от компютъра, вграден в таблото, но по всяка вероятност колата се е движела на автопилот.

— Господи! — Не се беше досетила за възможността маршрутът да бъде програмиран. Още едно потвърждение за самоувереността на престъпника. Убива Милс, после превключва автомобила на автопилот. Изобщо не го е грижа, че колата може да се натъкне на препятствие.

— Макнаб дори се пошегува, нарече автомобила „Метеорът на смъртта“… защото е модел „Метеор“, нали разбирате — смутено добави Пийбоди. — Когато човек е преуморен, пуска глупави шеги.