Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Тогава си по-волева от мен или не си толкова амбициозна. Аз не мога да се примиря! — Тежко въздъхна и добави: — Нахвърлих се върху теб под въздействие на раздразнението си и както обикновено реагирах необмислено и неразумно. Ще ти призная, че се разгневих от смъртта на Коли, защото много го харесвах… за разлика от Милс. — Погледна към колата и продължи: — Зная, че за мъртвите се говори само добро, но Милс беше мръсник с отвратителен характер. Не криеше, че според него работата на жените е да готвят и да раждат деца, не да носят полицейска значка. Мразеше чернокожите, евреите, азиатците, накратко всички, които се различават от него. А той беше един затлъстял глупак. Но беше и мой подчинен, затова искам да заловя онзи, който го е разпорил.

— Аз също.

Рот отново кимна. Двете мълчаливо проследиха с поглед линейката, която спря наблизо и от нея слезе съдебният лекар. Ив видя, че са изпратили Морис, и иронично си помисли: „Само най-доброто за момчетата със сини униформи.“

— Не се занимавам с разследване на убийства, Далас — продължи Рот. — Клуни успя да ме убеди да не заставам на пътя ти. Известна ми е репутацията ти, разчитам да заловиш престъпника. Искам… — Тя се сепна и за миг замълча, като се мъчеше да потисне раздразнението си. — Ще ти бъда признателна, ако ми изпратиш копие от рапорта си.

— Ще го имаш утре сутринта.

— Благодаря ти. — Тя любопитно изгледа Ив. — Наистина ли си толкова способна, както се твърди?

— Не обръщам внимание какво говорят за мен.

Рот горчиво се изсмя:

— Ако мечтаеш за повишение, започни да се вслушваш в хорските приказки. — Протегна ръка, Ив здраво стисна дланта й.

После се разделиха. На едната предстоеше да говори за смъртта, на другата да я наблюдава.

Докато отиваше към линейката, вдигна поглед и забеляза първия медиен хеликоптер да кръжи над моста. Каза си, че ще остави за по-късно този проблем.

— Доколкото разбрах, разпорили са го като животно в кланица — отбеляза Морис, облече престилката си, сетне напръска със защитен спрей дланите и обувките си.

— Накарай онези от лабораторията да побързат — промълви Ив. — Обзалагам се, че Милс е бил в безсъзнание, когато е направен разрезът. Дори не е извадил оръжието си, липсват наранявания, получени при самозащита. Усетих и миризмата на джин.

— Имаш ли представа колко джин трябва да изпие едър човек като него, та да позволи да го изкормят, без да гъкне? Мислиш ли, че са го убили в колата?

— Да, ако се съди по изтеклата кръв. Убиецът го е напил или го е упоил, направил си е труда да разкопчее ризата му и го е разсякъл. После е закопчал дрехата и предпазния колан, дори е нагласил седалката така, че вътрешностите на мъртвия да останат в гръдната и в коремната кухина, докато някой късметлия махне предпазния колан.

— Подозирам, че ти си била късметлийката. — Морис съчувствено се усмихна.

— Позна. — Ив още чувстваше как органите на мъртвия се изсипват в шепите й и знаеше, че кошмарното усещане ще я преследва дълго. — Убиецът е докарал Милс тук, после преспокойно е напуснал местопрестъплението. Обзалагам се, че няма да намерим негови отпечатъци. — Тя се огледа. — За втори път се убеждавам, че този човек е безумно смел. Сигурно дълго е седял тук, може би дори е извършил престъплението на това място, макар да не вярвам, че е проявил чак толкова голям кураж. И все пак е седял редом с мъртвеца и е изчаквал удобен момент да слезе от колата. Сигурно собственият му автомобил е бил паркиран наблизо.

— Вярваш ли, че е имал съучастник?

— Може би. Не изключвам подобна възможност. Ще разпитаме пътните полицаи дали тази вечер са забелязали друга кола, спряла на аварийното платно. Мръсникът не е скочил от моста. Имал е план и го е изпълнил. Морис, надявам се на съдействието ти, за да получа час по-скоро резултатите от токсикологията.

Пийбоди и Макнаб стояха до перилото. Ив видя, че сътрудничката й вече не е пребледняла като мъртвец. Запита се какви ли кошмари ще я преследват тази нощ.

— Макнаб, желаеш ли да ни помогнеш?

— Да, лейтенант.

— От вас двамата искам да съберете дисковете от всички камери, монтирани в будките за събиране на пътна такса. Интересуват ме записите от последните двайсет и четири часа.

— Необходими ли са дисковете от будките на другото ниво?

— Не бива да пропускаме и най-беглата вероятност… може би ще ни излезе късметът. Незабавно започни да преглеждаш записите. Като начало обърни внимание на дисковете от кабинките, намиращи се на това ниво, и то в часовия пояс между десет часа и полунощ. Много важно е да разберем с каква кола се е изплъзнал убиецът.