Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Очите на Рот гневно проблеснаха, устните й се разтегнаха в грозна гримаса, а Ив изтръпна, като си представи предстоящата разпра.

— Капитан Рот! — Клуни си проби път сред насъбралите се полицаи. — Капитан Рот, трябва да поговорим. Насаме, ако обичате… — Той се задъхваше, сякаш беше тичал.

Рот едва съумя да се овладее. Отривисто кимна и закрачи обратно към колата си.

— Съжалявам за неприятната сцена, лейтенант — промълви Клуни, впери поглед в мъртвия си колега и лицето му се изкриви. — Съкрушена е от смъртта на Милс.

— Разбирам. Какво те води тук, Клуни?

— Лошите вести се разпространяват бързо. — Той тежко въздъхна. — Тази вечер ще почукам на друга врата, ще утешавам друга вдовица… Мамка му, животът е несправедлив. — Обърна се и тръгна към колата, в която го чакаше Рот.

— Мисля, че капитан Рот съвсем безпричинно се нахвърли върху вас — обади се Макнаб, който беше застанал зад Ив. Тя се втренчи в окървавения мъртвец и промълви:

— Ето причината.

Макнаб беше на друго мнение, но реши да не спори.

— Искате ли да ви помогна? — попита.

— Ще те повикам, ако ни потрябваш. — Ив понечи да се отдалечи, но се обърна: — Хей, Макнаб!

— На вашите услуги, лейтенант.

— Понякога си мисля, че не си чак толкова глупав.

Младежът се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и отиде при Рурк.

— Здравей. Виждам, че и ти си тук в ролята на придружител.

— Така изглежда — въздъхна Рурк. Умираше за една цигара и беше поизнервен. — Идваш тъкмо навреме. Разкажи ми нещо повече за капитан Рот. — Усмихна се и добави: — Не се прави на света вода ненапита, Иан. Всеизвестно е, че детективите от информационния отдел знаят всичко за всички.

— Имаш право. Честно казано, заинтересувахме се от Рот, тъй като Коли беше от нейния участък. Тя е „стара пушка“, от осемнайсет години работи в полицията, има заслуга за залавянето на много престъпници. Неведнъж е предлагана за награждаване, има и няколко порицания за неподчинение. Доста се е потрудила, за да стигне до този висок пост. Няма и година, откакто е произведена в чин капитан, но се носят слухове, че ще я понижат, задето е позволила на Рикер да се отърве безнаказано.

Двамата машинално погледнаха към мястото, където се беше разиграла неприятната сцена между Ив и Рот, после Рурк промълви:

— Ето защо е толкова… докачлива.

— Може би. Преди няколко години е имала малък проблем с пиенето, но се е подложила на терапия, преди да стане алкохоличка. Омъжена е втори път и се говори, че бракът й е в криза. Казват още, че работата е смисълът на живота й. — Той помълча, докато наблюдаваше как Рот и Клуни разговарят, после продължи: — Според мен тя е много властна и не обича да й съперничат. Може би именно заради тези качества е получила капитански нашивки. Донякъде разбирам озлоблението й. Двама нейни подчинени са зверски убити, отгоре на всичко поверяват разследването на друго ченге, и то на ченге с репутацията на Далас.

— Виж ти! Ще ми обясниш ли с каква репутация се ползва скъпата ми съпруга?

— Няма по-способна от нея — простичко отговори Макнаб и се поусмихна. — Пийбоди мечтае да стане като нея, когато порасне. Като заговорихме за нея, ми хрумна да ти благодаря за полезния съвет — започнах да я ухажвам и мисля, че резултатът е положителен.

— Радвам се.

— Само дето не мога да я накарам да зареже онова влечуго — жиголото. Не разбирам какво толкова намира в този мазник. — Макнаб извади пакетче дъвки и предложи една на събеседника си. Рурк се поколеба, после протегна ръка.

Двамата съсредоточено задъвкаха, докато наблюдаваха как любимите им жени работят.

Ив се помъчи да не забелязва хората, които я наблюдаваха. Можеше да нареди на местопрестъплението да останат само служителите от техническия персонал, но й се стори, че ще постъпи коравосърдечно. Полицаите не се разотиваха не само защото беше убит техен колега, но сякаш за да се уверят, че са живи.

— Жертвата е идентифицирана като лейтенант Алан Милс от 128-и полицейски участък, отдел „Наркотици“. — Докато диктуваше на записващото устройство, Ив леко повдигна брадичката на мъртвеца. — Трупът е открит от гражданина Джеймс Стайн на предната седалка на служебния автомобил, паркиран на аварийното платно на моста Джордж Уошингтън. Пийбоди, направи ли ти впечатление, че Милс е пил алкохол?

— Откъде разбрахте, лейтенант?

— Долавям миризмата на джин.

— Бог знае как я подушвате сред тази воня — процеди сътрудничката й.