Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Искаш ли?

— Ами… да.

Рурк наля още една чаша. Държеше се така, сякаш бяха обсъждали обикновена случка от ежедневието. Ив не беше страхлива, не се боеше от болката и стотици пъти беше заставала лице срещу лице със смъртта, но поведението на Рурк я извади от релси. Взе чашата с вино и едва се въздържа да не я пресуши на един дъх. Сетне колебливо промълви, само и само да наруши неловкото мълчание:

— Е, това е всичко.

Рурк отново седна и тя неволно се възхити от грацията му. „Като пантера е — помисли си. — Голяма, кръвожадна пантера.“ Той отпи от виното, без да откъсва поглед от нея, сетне заговори с толкова мек глас, че би заблудил всяка друга жена:

— Лейтенант…

— Какво? — наежи се тя.

— Наистина ли очакваш да остана със скръстени ръце?

Ив остави кристалната чаша на масичката. В момента изобщо не й беше до вино.

— Да — отговори.

— Не си глупава. Знаеш, че най-много се възхищавам от интуицията и от интелекта ти.

— Не го прави, Рурк! Позволи ми да продължа разследването, не го превръщай в лично отмъщение.

Очите му проблеснаха като стоманени остриета:

— Въпросът наистина е личен.

— Грешиш — настоя Ив. Знаеше, че може да го разубеди. Трябваше да го разубеди. — Не бива да се хванеш на въдицата му, защото ще пострадаш. Рурк… не си глупав. Възхищавам се от инстинкта и от интелекта ти.

За пръв път през изминалия час той неволно се усмихна:

— Едно на нула за теб, Ив. Браво!

— Рикер е безсилен да ми причини зло. — Тя побърза да се възползва от благоприятния момент. Коленичи и се вкопчи в раменете на съпруга си. — Освен ако ти му помогнеш, защото единственият начин да ме засегне, е чрез теб. Не му позволявай да го стори. Не попадай в капана, който ти е заложил.

— Нима мислиш, че съм толкова глупав да захапя примамката?

Ив приклекна и промълви:

— Напротив, сигурна съм, че ще спечелиш в схватката с него. Но се страхувам от цената, която двамата с теб ще трябва да платим. Не се намесвай, Рурк. Остави тази работа на мен.

Той дълго мълча. Взираше се в очите й, опитваше се да прочете мислите й. Накрая промълви:

— Ако отново те докосне, ще го убия. Не, не ме прекъсвай. Ще изпълня желанието ти и засега няма да се намесвам. Но ако той премине границата, с него е свършено. Ще намеря време и начин завинаги да го отстраня от живота ти.

— Не е необходимо. Знаеш, че не съм безпомощна.

— Скъпа Ив… — Той нежно прокара пръсти по страната й. — Необходимо е, за да бъда спокоен. Не познаваш този човек, невъзможно е да го опознаеш само след една среща с него. Ала аз знам колко е опасен.

Ив си помисли, че понякога човек трябва да се задоволи и с малкото.

— Обещаваш ли, че няма да преследваш Рикер?

— Засега няма да предприема нищо срещу него. Но да знаеш, че правя голяма жертва само за да изпълня молбата ти.

Той стана, а Ив потръпна, като долови ледената нотка в гласа му. Тихо изруга и попита:

— Още ли ми се сърдиш?

— Да… и то много.

— Какво искаш да направя? — Тя гневно скочи на крака, едва сдържайки желанието си да забие юмрук в красивото му лице. — Вече се извиних, нали?

— Направи го, защото те принудих.

— Добре… хубаво… имаш право. — В този момент Ив мразеше еднакво и себе си, и него. В пристъп на отчаяние ритна канапето и промълви: — Не знам как да постъпвам в подобни ситуации. Обичам те и това ме подлудява. Не съм ли наказана достатъчно?

Рурк неволно се засмя. Изглеждаше толкова объркана.

— Господи, Ив, страхотна си!

— Смятам, че трябва да ме възнаградиш за… Да му се не види! — изсъска, когато комуникаторът й избръмча. Тя потисна желанието си да разбие устройството в стената. Вместо това отново ритна канапето.

— Далас слуша. Какво се е случило?

Обажда се диспечерът. Имам съобщение за лейтенант Ив Далас. Открит е мъртвец на второто ниво на моста Уошингтън. Установена е самоличността на жертвата — лейтенант Алан Милс от 128-и полицейски участък, отдел за „Борба с наркотиците“. Заповядано е веднага да отидете на местопроизшествието и да се заемете с разследването.

— Божичко! Исусе Христе! Прието. Свържете се със сътрудничката ми — полицай Дилия Пийбоди. Ще я чакам на моста.

За миг тя остана неподвижна. Стомахът й се свиваше, виеше й се свят.

— Друг полицай! Още едно мъртво ченге — прошепна.

— Идвам с теб. Ще отида там, лейтенант — повтори той, когато Ив поклати глава. — Ако не желаеш да те придружа, ще отида сам. Облечи се. Аз ще шофирам, за да стигнем по-бързо.