Нора Робъртс - Присъда в смъртта

„Съмърсет! — помисли си. — Горещият душ засега се отлага.“

— За мен ли са? — провикна се престорено сърдечно. — Божичко, не биваше да го правиш. Ако не овладееш страстта си към мен, Рурк ще изрита оттук кльощавия ти задник и ще ме направи най-щастливата жена на света.

— Както обикновено чувството ви за хумор е доста странно — каза някой, който говореше с едва доловим славянски акцент. — Безвкусният и крещящ букет току-що беше донесен от куриер.

— Внимавай, ще настъпиш Галахад! — извика тя, но за нейна изненада икономът се размина на косъм с котарака и постави кошницата върху голямата маса във всекидневната.

Галахад грациозно се покатери на плота, помириса цветята, сетне скочи обратно на пода и отърка глава в крачола на Съмърсет.

— Букетът е за вас — заяви икономът и тъй като Ив го наблюдаваше, не се наведе да погали котарака. — Донесох го дотук, поставете го, където желаете.

— Кой е изпратил кошницата? Подобен подарък не е в стила на Рурк.

— Разбира се, той е човек с изискан вкус — презрително изсумтя Съмърсет и с отвращение се втренчи в цветята. — Може би някой от престъпниците, с които дружите, е решил да ви подкупи.

— Нищо чудно! — тросна се тя, взе картичката, прикрепена към кошницата, разгърна я и възкликна толкова гневно, че Галахад потърси убежище между краката на иконома. — Ах, този мръсник Рикер!

— Макс Рикер ли? — попита Съмърсет и очите му проблеснаха като заострени парчета лед, които причиняват сериозни наранявания. — Защо ви изпраща цветя?

— За да ме нервира — замислено отвърна тя, сетне сърцето й се сви от тревога. — А може би иска да подразни Рурк. Веднага изхвърли цветята. Изгори ги, натъпчи ги в боклукомелачката. Побързай! И не казвай нито дума на Рурк!

Съмърсет подозрително я изгледа. Знаеше, че си е поставила за цел да не го моли за услуга, а сега търсеше помощта му. Изпита лошо предчувствие и побърза да попита:

— Откъде познавате Рикер?

— Заподозрян е в престъпление. Престани да ме разпитваш и изнеси кошницата. Къде е Рурк?

— В кабинета си. Покажете ми картичката. Заплашва ли ви този мошеник?

— Букетът е примамка — нетърпеливо обясни тя. — Рикер се надява Рурк да се хване в капана. Хайде, не се бави, вземи асансьора. — Ив смачка картичката в шепата си. — Моля те, побързай!

Съмърсет разочаровано въздъхна, взе кошницата и се запъти към асансьора, но преди да се качи, се обърна и каза:

— Внимавайте с този човек. Много е опасен.

Ив изчака вратите да се затворят, разгърна смачканата картичка и отново прочете написаното: „Нямах възможност да целуна булката.“

— Ще ти дам възможност да ме целунеш — промълви тя и накъса на парченца картичката. — Когато за пръв път се срещнем в ада! — Отиде в банята, хвърли късчетата хартия в тоалетната и пусна водата, което я поуспокои. Съблече се, като остави дрехите си на пода, остави кобура с оръжието върху плота и влезе в душ кабината. Нареди водната струя да бъде с пълна мощност, а температурата на водата трийсет и пет градуса. Застана под душа с надеждата да се стопли, да прогони вледеняващото предчувствие, което беше изпитала при вида на цветята. Най-важното в момента бе да обмисли тактиката, която на сутринта да приложи към Луис.

Почувства се малко по-добре. Спря душа, приглади косата си, обърна се и извика:

— Господи! Господи, как се изплаших! Рурк, знаеш как мразя да ме изненадваш по този начин.

— Да, зная. — Той плъзна встрани вратата на кабинката за изсушаване, защото Ив я предпочиташе пред по-бавната процедура на подсушаване с хавлиена кърпа, после отиде да донесе халата на съпругата си. Ала когато Ив излезе от кабината, той не й го подаде, а попита:

— Кой те е подредил така?

— Моля?

— Имаш синини по рамото.

— Така ли? — Ив си спомни как проблеснаха очите на Рикер, когато заострените му нокти се забиха в плътта й. — Имаш право. Сигурно съм се ударила, но не съм обърнала внимание. — Протегна ръка за дрехата, а когато той отказа да й я подаде, възкликна: — Престани! Омръзнаха ми перверзните ти игрички!

Обикновено подобни забележки го караха да се усмихне. Стомахът на Ив се сви, като забеляза непреклонното изражение на съпруга си.

— Не ме заблуждавай, лейтенант. Някой жестоко е стиснал ръката ти. Кой е той? Какво се е случило?

— Май забравяш, че съм ченге. — Тя се престори на ядосана и сграбчи халата си. — Това означава, че ежедневно имам работа с какви ли не грубияни… Вечерял ли си? Гладна съм като вълк.