Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Лейтенант!

— Сър, позволете да довърша рапорта за инцидента. — Вътрешно тя кипеше от гняв, но не се издаваше.

— Добре, лейтенант. Довърши рапорта си.

— Показах на преследвачите полицейската си значка и им заповядах да излязат от колите. В този момент единият направи подозрително движение към вътрешния си джоб, където, както по-късно се установи, носеше оръжие. Произведох предупредителен изстрел, който счупи фара на единия автомобил. Пристигнаха двете патрулни коли и с помощта на униформените колеги четиримата преследвачи бяха задържани. По време на обиска, който в подобни случаи е разрешен, открихме неголеми количества наркотици, забранени оръжия, подозрителни инструменти и две метални тръби, пълни с пясък, което ги превръща в опасно оръжие. Наредих на униформените да докарат задържаните в централното полицейско управление, за да им бъдат предявени обвинения по различни параграфи, обадих се на сътрудничката ми да провери досиетата им и се върнах с намерението да напиша рапорта си и да разпитам арестуваните.

Ив говореше отчетливо и спокойно, изражението й оставаше непроницаемо. Отново отвори чантата си и извади още два диска:

— Представям ви пълен запис на случилото се, заснет от записващото устройство в колата ми, а по време на ареста от миникамерата, която е прикрепена на ревера ми. Ще се уверите, че стриктно съм спазвала процедурата и не съм нарушила правилника.

Командирът прибра дисковете в джоба си и леко се усмихна:

— Поздравявам те. Справила си се отлично.

Ив знаеше, че е настъпил моментът да превключи на друга скорост, и то гладко, но изрече „Благодаря, сър“ толкова троснато, че Уитни повдигна вежди:

— Май се сърдиш, задето те подложих на разпит, а?

— Да, сър.

— Имаш основание. — Той докосна дисковете в джоба си и се приближи до малкия прозорец. — Надявах се, че си действала според правилника, но не бях сигурен, че си го сторила. Освен това ще бъдеш разпитана и от адвокатите на Рикер, ето защо исках да проверя дали ще издържиш. Както винаги беше на висота, Далас.

— Разговорът с никакъв адвокат…

— Сигурен съм. — Уитни въздъхна, загледа се през прозорчето и се запита как Ив работи в тази мизерна канцелария. — Очакваш ли да ти се извиня, лейтенант?

— Не. Не, сър.

— Добре. — Той се обърна към нея. Изражението му беше сурово и непреклонно. — По принцип командирът не се извинява на подчинените си. Но смятам, че заслужаваш похвала, задето съвестно си изпълнила задълженията си. Нещо повече, смятам, че с разпита на Рикер си поставила в неудобно положение отдела.

— Мисля, че смъртта на един полицай е достатъчен повод за неудобство, сър…

— Не ме иронизирай, лейтенант! — грубо я прекъсна той. — Не подценявай и личното ми отношение към убийството на детектив Коли. Ако Рикер е замесен, повече от теб искам да си получи заслуженото. Да, повече! А сега ми обясни защо е изпратил хората си да те преследват, след като се е съгласил да отговори на въпросите ти.

— Защото го вбесих.

— Разкажи ми какво се случи, лейтенант. — Уитни се огледа. — Да му се не види, в тази дупка няма къде да седнеш!

Ив безмълвно му посочи разнебитения стол зад бюрото. Той се втренчи в него, сетне избухна в смях, а напрежението, което тегнеше в стаята, като по чудо се стопи.

— Подиграваш ли се с мен? Ако седна на тази жалка мебел, след миг ще се озова на пода. Не те разбирам, Далас. Защо не се преместиш в по-голям кабинет, а се мъчиш в тази дупка?

— Тук ми харесва. Ако разполагам с по-просторно помещение, ще се наложи да го обзаведа с повече столове, дори с маса, а колегите ще започнат да се отбиват и да ми губят времето с разговори.

Уитни тежко въздъхна:

— Ако знаеш колко си патя от това… Хайде, почерпи госта си с прекрасното кафе, с което те глези Рурк.

Тя се приближи до автоготвача и го програмира да приготви две чаши силно кафе, после се обърна към командира:

— Сър, моля ви да проведем… неофициален разговор.

— Налей ми чаша кафе и говори ако щеш цял час. Господи, какъв аромат!

Ив се усмихна, като си спомни първия път, когато беше пила истинско кафе, не соев заместител, какъвто се предлагаше на пазара. Още тогава си беше казала, че ще се омъжи за човека, който й осигурява божествената напитка.

И тъй като продължаваше да е лудо влюбена в съпруга си, реши изцяло да се довери на Уитни:

— Рурк сподели с мен, че преди време е имал общи делови интереси с Рикер. Прекъснал е сътрудничеството си с него преди повече от десет години. Наркотрафикантът още не му е простил за „измяната“. Желанието му е да уязви Рурк… дори чрез мен, ако има възможност. По време на разговора ни използвах моя съпруг като примамка, за да предизвикам раздразнението на Рикер. Блъфът успя. Любезният домакин няколко пъти загуби самообладание. Ако продължа да го настъпвам по мазола, той съвсем ще се побърка.