Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Много ли му се иска да отмъсти на Рурк?

— Така мисля. Но най-много го вбесява страхът му от съпруга ми. Всъщност той не осъзнава, че се страхува, въобразява си, че е подтикван от омразата. Изпратил е онези кретени да ме преследват, защото действията му са били импулсивни и не са били продиктувани от здравия разум. Прекалено е умен, за да нареди на четирима глупаци да ме преследват, след като знае, че ще ги свържем с него. Издал е нареждането, защото е изгубил самообладание, после сигурно е съжалил за прибързаността си. Искал е да ми даде урок, защото му се надсмях. Защото съм съпруга на Рурк и отгоре на всичко ченге, което си позволявала му се подиграва.

— Тук нещо не се връзва. Извадила си го от равновесие… да, така е, но той можеше да ти причини нещо неприятно преди да напуснеш дома му.

— Не е искал да осквернява гнезденцето си. Решил е да рискува и спокойно можеше да спечели. Ако съумеем да развържем езика на някого от задържаните, ще имаме основание да арестуваме Рикер и да го попритиснем.

— Езиците на тези горили не се развързват лесно.

— Мисля, че ще успеем. Най-голямото ми желание е да тикна Рикер в затвора. Хваща ме яд, като си помисля как се е изплъзнал от ръцете на правосъдието. Внимателно проучих рапортите на колегите от специалния отдел, както и записките, водени по време на съдебния процес. Имах усещането, че чета учебник, нищо не е било пропуснато. После започнали провалите. Изчезнали важни веществени доказателства, както и важен свидетел, за когото се предполага, че е под защита на специалната програма, някакъв чиновник от прокуратурата уж несъзнателно укрил самопризнанията на един от наркотрафикантите… Малки пропуски, пролуки, които все повече се разширявали и Рикер се е измъкнал.

— Съгласен съм. Повече от всички искам да го видя зад решетките. Но нямаме никакви доказателства, че той е поръчал убийството на Коли. Не проумявам защо подозренията ти са насочени именно към него.

— Опитвам се да намеря доказателства — промълви тя. Засега не й се искаше да споменава за разговора си с Уебстър, за намеците му.

— Далас, не желая Рикер да стане обект на личното ти отмъщение.

— Това няма да се случи, сър. Позволете ми да продължа проучванията.

— Не се бъркам в начина, по който водиш разследването. Но бъди предпазлива. Ако Рикер е заповядал да убият Коли, едва ли ще се поколебае да стори същото и с теб. Дори да не ти е имал зъб досега, след днешния случай със сигурност те е взел на мушка.

— Ако продължа да го дразня, рано или късно ще допусне грешка. А аз няма да сгреша.

Срещата с адвокатите на задържаните беше доста неприятна. Според Ив това бяха долни типове, издокарани с костюми от по пет хиляди долара. Знаеха всички мръсни номера, но нямаше как да заобиколят факта, че инцидентът е документиран на видеозапис.

— Видеозапис! — презрително промърмори главният мошеник на име Канарди и пренебрежително махна с ръка, а Ив неволно забеляза колко съвършен е маникюрът му. — Дискетите са у вас. Не можете да докажете, че записите не са монтаж, целящ злепоставянето на моя клиент.

— Ще отговорите ли защо вашият клиент шофираше едва ли не залепен за задницата на колата ми по целия път от Кънектикът до Ню Йорк?

— Шофирането по магистрала не е незаконно, лейтенант.

Тя посочи разпечатката и продължи, сякаш не беше чула хапливата му забележка:

— Какво ще кажете за притежаването на забранени оръжия?

— Клиентът ми твърди, че сте подхвърлили оръжията в колите.

Ив погледна клиента — сто и трийсет килограмов мъжага с рамене, широки като гардероб, и физиономия, която би могла да допадне само на майка му, и то ако е много късогледа. До този момент исполинът не беше проговорил.

— Ласкаете ме, господин адвокат, но не притежавам сръчността на илюзионист. Значи вашият довереник, който, изглежда, е онемял, твърди, че случайно съм имала в полицейската кола четири самозареждащи се ръчни лазерни оръжия и две огнехвъргачки с голям обсег, като съм се надявала да срещна невинен цивилен и да му устроя капан само защото не ми се е понравила физиономията му.

— Клиентът ми не знае какви са били мотивите ви.

— Вашият клиент е боклук и това не е първото му прегрешение. Лежал е в затвора за побой, за незаконно притежаване на оръжие, за нападение, при което е причинил смъртта на жертвата. Не защитавате невинен младеж, Канарди. Обещавам ви, че този път на клиента ви няма да му се размине. Предполагам, че ще прекара поне двайсет и пет години в междупланетна наказателна колония без право на помилване. Никога не си предприемал пътуване в космоса, нали, приятелю? — Тя широко се усмихна. — В сравнение със затвора на космическата станция килиите в тукашните затвори изглеждат като апартаменти в луксозен хотел.