Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— В такъв случай двамата с теб ще… — Той й прошепна, че е измислил нова поза. Надяваше се, че е възбудил любопитството й. Изведнъж скочи на крака и възкликна: — Божичко, командирът идва!

— Успокой топката — подигравателно подхвърли Пийбоди, но и тя стана.

Уитни и друг път беше посещавал общото помещение, но това се случваше доста рядко.

— Майчице, приближава се към нас! — изсъска Макнаб, а Пийбоди едва се сдържа да не изопне куртката си.

Уитни спря пред миниатюрното помещение и се втренчи в младежа:

— Детектив, да не са те прехвърлили на работа тук?

— Не, сър. Отделът за електронна обработка на информацията работи съвместно с отдел „Убийства“ по разследването на убийството на детектив Тадж Коли. Вярваме, че сътрудничеството ни ще помогне за бързото залавяне на престъпника.

„Бива го — възхитено си каза Пийбоди. — Винаги знае как да се измъкне.“

— В такъв случай побързай да се върнеш на работното си място и да продължиш сътрудничеството, вместо да пречиш на полицай Пийбоди.

„Този път обаче не му се размина“ — помисли си тя. Макнаб понечи да козирува, но се отказа, сетне изчезна яко дим.

— Полицай, събра ли информацията относно четиримата задържани, които вече са в ареста? — попита командирът.

„Вече са в ареста! Брей, лейтенантът пипа бързо!“ — каза си Пийбоди и побърза да отговори:

— Да, сър.

— Подготви разпечатка.

Тя даде съответната команда на компютъра и добави:

— Изпратих копия до компютрите на лейтенант Далас — портативния в колата й и онзи в канцеларията й.

Уитни промърмори нещо и зачете разпечатката. Когато Ив влезе в помещението, той вдигна поглед и нареди:

— Лейтенант, да отидем в канцеларията ти!

Пийбоди потръпна от ледения му тон, но смело пристъпи напред, готова да последва началничката си. Въздъхна с облекчение, когато Ив й направи знак да остане на работното си място. Разтревожено си помисли, че ще пламне буен огън и не се знае кой ще пострада.

— Сър! — Ив отвори вратата, изчака Уитни да влезе в малката канцелария, сетне го последва. Без да губи нито секунда, командирът се нахвърли върху нея:

— Лейтенант, очаквам да обясниш защо си си позволила да разпитваш Макс Рикер, който живее в друг щат и не е под нашата юрисдикция. Защо не си споделила с никого намеренията си, нито си поискала разрешение от висшестоящите?

— Сър, като провеждащ разследването не съм длъжна да искам разрешение за разпит на свидетел или заподозрян. Освен това имам право да действам в район под чужда юрисдикция, ако това е в интерес на разследването.

— Може би имаш право да упражняваш тормоз над цивилни в друг щат.

Ив потисна гнева си и спокойно попита:

— Върху кого съм упражнявала тормоз, сър?

— Обади ми се един от адвокатите на Рикер, който се е свързал и с началника на полицията. Заплашва, че ще съди теб и този отдел, задето сте упражнили тормоз върху клиента му и сте нападнали и задържали четирима служители на Рикер.

— Нима? Наистина е изплашен — промълви тя. — Не предполагах, че толкова ще го засегна. Сър, длъжна съм да ви уведомя, че предварително се свързах с Рикер и той се съгласи да ме приеме. — Извади от чекмеджето запечатан диск и продължи: — Ето запис на предварителния ни разговор по видеотелефона, както и на разпита, който проведох в дома му. Ще се убедите, че го запознах с неговите права и задължения пред шестимата му адвокати, които присъстваха посредством холограф. — Извади още един диск от чантата си. — Записът е направен с неговото съгласие. Този човек блъфира. Извинете, че ви го казвам, сър, но е заблудил и вас.

— Така и предположих. — Уитни взе двата диска. — Но не забравяй, че се забъркваш в опасна игра, като обвиняваш Рикер в убийство на полицай. Постарай се по-бързо да откриеш доказателства за вината му, иначе последствията ще бъдат неприятни за теб.

— Длъжна съм да разследвам всички възможности. Върша си работата, нищо повече.

— Нима към служебните ти задължения спада да поставяш в опасност живота на невинни хора, като устройваш автомобилно състезание по магистралата и предизвикваш катастрофа на две коли?

Само прекаленото уважение, които Ив изпитваше към командира, й попречи да избухне. Въпреки че й идваше да отговори троснато, с пресилено спокойствие обясни:

— Докато шофирах по магистралата, забелязах, че ме следят две коли. Помъчих се да се изплъзна, но автомобилите упорито ме преследваха, като превишиха разрешената скорост. С цел да не пострадат невинни граждани, отбих от магистралата и продължих по второстепенно шосе, по което не се движеха превозни средства. Преследвачите ускориха с очевидното намерение да ме настигнат и да препречат пътя ми. В този момент преминахме междущатската граница. Обадих се за подкрепление и реших да прекратя преследването в тази гъстонаселена местност. Включих сирените и направих обратен завой, при което двата автомобила излязоха от платното.