Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Коли е бил член на специалния отряд, който изненадващо е нахлул във вашия склад и ви е причинил загуби за милиони долари.

— Господин Рикер е само собственик на склада, но няма нищо общо с наемателя му, нито с лабораториите за производство на дрога или разпространителския център в Ню Йорк, които са били открити от полицията и от отдела за безопасност. Възразяваме на обвиненията, които се хвърлят върху нашия клиент… — Адвокатът продължи да говори, но нито Рикер, нито Ив му обърнаха внимание.

— Много съжалявам за смъртта на вашия колега, лейтенант. Но се питам дали ще бъда подлаган на разпит всеки път, когато убият полицай. Подобни действия могат да бъдат изтълкувани като погазване на гражданските ми права.

— Грешите, господин Рикер. Съгласихте се да се срещнем, без да поставяте допълнителни условия. — Сега беше неин ред да се усмихне. — Вярвам, че цялата ви армия адвокати ще го потвърди. Всеизвестно е, че Коли е бил човек, който е обръщал внимание дори на най-незначителните подробности. Вие сте светски човек и прочут бизнесмен и навярно ще се съгласите, че тези подробности понякога са решаващи… и че истината винаги излиза наяве, колкото и добре да е прикрита. Важното е да се намери човек, който да я открие. Обичам истината и мразя да екзекутират колегите ми. Ето защо съм твърдо решена да открия както истината, така и убиеца на Коли или човека, който е поръчал убийството.

— О, да, сигурен съм, че ви е неприятно, задето полицаят е бил пребит в заведение, което е собственост на съпруга ви. — Гласът на Рикер изтъня от едва сдържаната възбуда. — Неприятна история, нали? И за двама ви, лейтенант. Питам се защо ме притеснявате с прикрити обвинения, вместо да призовете Рурк на официален разпит.

— Не съм казала, че детективът е бил пребит, нито че убийството е било извършено в клуб, който е собственост на съпруга ми. Откъде получихте информацията, господин Рикер?

За пръв път среброкосият се обърка. Очите му станаха безизразни, той зяпна от изумление. Шестимата адвокати заговориха едновременно, очевидно се мъчеха да прикрият гафа му. Намесата им позволи на Рикер да се овладее.

— Поставил съм си за цел да узнавам всичко, лейтенант. Съобщиха ми, че е имало инцидент в клуб, който е собственост на вашия съпруг.

— Кой ви съобщи?

— Мисля, че беше един мой делови партньор. — Престорено небрежно махна с ръка, но Ив забеляза как дланта му се свива в юмрук. — Не си спомням. Незаконно ли е да бъда осведомен? Моето хоби е да събирам информация за хора, които ме интересуват. Мисля, че и вие се занимавате със същото. Известно ми е, че сте били безпризорно дете и че сте израснали в сиропиталище. — Докато говореше, разтвори дланта си, но в очите му се появи странен блясък. Приличаше на гладен човек, пред когото е поставено апетитно ястие. — Открили са ви пребита и изнасилена на някаква мръсна уличка, нали така? Съчувствам ви, сигурно не е лесно да се преживее подобна травма, едва ли сте се примирили с толкова брутално отнетата ви невинност. Горкичката, дори не знаете истинското си име! Кръстница ви е станала някаква претоварена с работа социална работничка. Ив — доста сантиментален избор, свързан с първата жена според Библията, фамилията Далас пък ви е дадена по името на града, в който са ви намерили… изнасилена, пребита и загубила дар слово.

Жестоките му думи постигнаха целта си — върнаха я в миналото. Тя почувства, че се смразява до мозъка на костите си, повдигна й се. Ала не отмести поглед от лицето му и спокойно изрече:

— Играем с картите, които са ни раздадени. Аз също събирам информация, предимно за хора, които прекрачват установените граници. Не се съмнявам, че имате най-подробни сведения за мен, Рикер. Ровете се в мръсотията, няма да ви попреча. Надявам се да разберете с кого сте се захванали този път. Ще отмъстя за смъртта на Коли, като узная кой и защо е причинил смъртта му. Обещавам, че ще го сторя. Край на разпита — добави и изключи записващото устройство.

Адвокатите в един глас запротестираха, но Рикер изключи холограмата. Бледото му лице беше придобило восъчен оттенък.

— Внимавайте, лейтенант! Лошо се пише на всеки, който ме заплашва!

— Прегледайте още веднъж сведенията за мен и ще се убедите, че не съм от страхливите.

Двамата се изправиха едновременно, Рикер пристъпи към Ив, която само чакаше той да изгуби контрол дори за миг. И секунда й беше достатъчна. Ала среброкосият се овладя и процеди:

— Нима си въобразявате, че можете да се състезавате с мен? Въобразявате си, че като имате полицейска значка, сте недосегаема! — Щракна с пръсти пред очите й, а дългите му нокти изчаткаха като мечове на дуелиращи се противници. — Ще си отидете ей тъй и всички ще забравят, че сте съществувала!