Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Седна зад волана на своята кола и сви рамене. „Не се поддавай на настроенията си, Рикер — помисли си и машинално потърка мястото, където се бяха забили дългите му нокти. — Никога не предприемай нещо, когато си разстроен. Едно на нула за мен!“

Иан Макнаб влезе в общото помещение на Централното полицейско управление, като се стараеше да остане незабелязан — трудна задача за мъж с плитка до кръста, издокаран с тесен оранжев панталон.

Намерил бе оправдание да бъде тук. Неколцина детективи бяха поискали съдействието му за събиране на информация за свидетелите по случая с убийството на Коли.

Имаше и друга причина за посещението му — младата жена, която седеше в тясната си кабинка в дъното на помещението и прилежно се занимаваше с документацията.

„Божичко, колко е сладка, като се вживява в работата си!“ — помисли си той. Осъзнаваше, че се е хванал на въдицата и не беше особено щастлив, тъй като доскоро възнамеряваше да спи с колкото е възможно повече жени. Иан Макнаб харесваше всякакви жени и намираше по нещо хубаво дори в най-неугледните представителки на нежния пол.

Ала когато в живота му се появи Пийбоди, която рядко се разделяше с прилежно изгладената си униформа и с грозните униформени обувки, той забрави намеренията си.

Смущаваше го фактът, че тя не беше влюбена до уши в него, макар да беше успял да я вкара в леглото си и се бе любил с нея на пода, в асансьора и къде ли още не.

С раздразнение бе принуден да признае, че е обсебен от полицай Дилия Пийбоди.

Влезе в мъничкото помещение, седна на ръба на бюрото й и престорено нехайно подхвърли:

— Здрасти, хубавице. Как върви работата?

— Защо не си на работното си място? — попита тя, без да вдигне поглед от папката, която преглеждаше. — Пак ли си скъсал синджира и си избягал?

— В нашия отдел със служителите се отнасят като с нормални хора… за разлика от твоите шефове. Как работиш в тази клетка?

— Експедитивно. Чупката, Макнаб. Много съм заета.

— Сигурно се занимаваш с материалите по убийството на Коли. Колегите само за това говорят. Бедният, не е заслужил подобна смърт.

Пийбоди долови печална нотка в гласа му и учудено вдигна очи. Забеляза, че в погледа му се чете не само тъга, но и гняв.

— Имаш право. Бъди сигурен, че ще заловим мръсника, който го е убил. Далас проучва всяка вероятност, нищо не й убягва.

— Няма по-добра от нея. Детективите ни помолиха за съдействие. Всички от нашия отдел — от Фийни до обикновения служител — са се включили в разследването.

Пийбоди подигравателно го изгледа:

— Само ти правиш изключение.

— Изпратиха ме тук с молба за допълнителна информация. Бъди по-щедра, Пийбоди. Не ме отпращай с празни ръце.

— Още не разполагам със сведения, които ще ви бъдат от полза. Слушай, ще ти доверя нещо, но да си остане между нас. — Тя се огледа и зашепна: — Нямам представа какво е намислила Далас. Отказа да ми съобщи къде отива, не пожела да я придружа. Преди пет минути се обади и съобщи, че ще доведат четирима задържани, които са обвинени в какво ли не, включително в притежаване на забранени от закона оръжия. Нареди ми незабавно да събера информация за тях, щяла да бъде в управлението след около половин час.

— Какво откри за арестуваните?

— Че и четиримата са „гостували“ в затворите в цялата страна. Осъждани са за тежки престъпления, най-вече за въоръжени нападения, както и за изнудване. — Тя говореше толкова тихо, че Макнаб се приведе към нея, за да я чува и усети свежия аромат на шампоан. — Но най-интересното е, че са хора на Макс Рикер.

Той едва сподави изуменото си възклицание и също зашепна:

— Мислиш ли, че Рикер е наредил да убият Коли?

— Нямам представа. Но знам, че Коли е бил в отряда със специално предназначение, който през есента подпомогна арестуването на наркотрафиканта. Научих го, след като се запознах с материалите по случая и със записките, водени по време на съдебния процес. Но Коли е бил дребна риба, дори не е бил призован за свидетел. Разбира се, делото набързо е било прекратено. Питам се как Далас е успяла да арестува четирима от „горилите“ на Рикер.

— Предчувствам, че е попаднала на вярна следа.

— Можеш да съобщиш на колегите си за задържаните, но не споменавай, че са хора на Макс Рикер. Не искам историята да се разчуе, преди да научим повече подробности.

— Ще си държа езика зад зъбите, но само ако получа поощрение. Ще се отбиеш ли у дома довечера?

— Не зная докога Далас ще ме задържи тук — отговори Пийбоди и си помисли, че й е все по-трудно да устои на закачливата му усмивка. — Може би ще дойда.