Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Какво друго ми остава? — изхлипа той, лицето му беше обляно със сълзи. — С мен е свършено.

— Направи онова, което Тад би очаквал от теб. Посрещни възмездието с подобаваща смелост.

— Срамувам се от себе си — прошепна Клуни. — Вярвах, че когато приключа делото си, ще бъда щастлив и удовлетворен, че ще бъда свободен. Ала сега изпитвам само срам.

— Има начин да изкупиш вината си, да заличиш срама. Ела с мен, сержант. Бъди ченге докрай.

— Затвор или смърт. — Той отново я изгледа. — Труден избор.

— Вярно е. По-трудно е да останеш жив, сержант, и да понесеш възмездието. Нека правосъдието си каже думата. Та нали ние, полицаите, работим в името на правосъдието, в името на справедливостта носим полицейската значка. Довери се на правосъдието, сержант. Не искам да виждам мъртвото ти лице в сънищата си!

Клуни сведе глава и сълзите му закапаха върху цветята, които беше положил върху тревата. Пресегна се през гроба, сграбчи ръката на Ив и продължи да ридае. После се приведе и притисна устни към белия кръст.

— Ден и нощ тъгувам за сина си. — Въздъхна и й подаде оръжието си. — Редно е да ти го дам, нали?

— Благодаря. — Тя стана и изчака, докато Клуни едва се изправи на крака, избърса сълзите с ръкава на сакото си и въздъхна:

— Искам да се обадя на жена ми.

— Тя много ще се зарадва. Няма да ти сложа белезници, сержант Клуни. Обещай, че доброволно ще отидеш със сътрудничката ми в управлението.

— Давам ти честната си дума, Ив. Ив… хубаво име. Радвам се, че точно ти дойде днес. Няма да забравя какво ми каза. Пролет е — добави, докато се изкачваха по възвишението. — Дано да ти остане време да се порадваш на хубавото време. Зимата идва прекалено бързо и винаги продължава прекалено дълго.

Преди да стигнат до мястото, където чакаха Пийбоди и Рурк, спря и попита:

— Хрумвало ли ти е, че мъртъвците, които сънуваш, са ти благодарни, задето отмъщаваш заради тях?

— Не. Никога не ми е минавало през ума. С полицай Пийбоди ще пътувате с патрулната кола. Ще ви следвам с частен автомобил. Полицай, сержант Клуни се предава доброволно. Отведи го в управлението.

— Слушам, лейтенант. Сержант, моля, елате с мен.

Когато се отдалечиха, Ив пъхна в джоба си оръжието на Клуни и промълви:

— Мислех, че не ще го спася.

— Знаех, че ще успееш. Разбрах го още когато той ти позволи да седнеш до гроба.

— Може би… — Тя тежко въздъхна. — Много по-лесно е да проявяваш жестокост към закоравелите престъпници. Знаеш ли… Клуни ме разчувства.

— Вярно е. Но и ти проникна дълбоко в душата му. — Рурк клекна, запретна крачола й, пъхна оръжието в кобура, прикрепен към глезена й, и усмихнато заяви:

— Все едно слагам стъклената обувка на нежното стъпало на Пепеляшка.

Ив се засмя, изведнъж на сърцето й олекна:

— Принце мой, ще ми се да ме заведеш на бала, но вместо това ще те помоля да ме закараш до управлението.

— С удоволствие. Твоите желания са закон за мен.

Ръка за ръка двамата заобиколиха едва-що разлистило се дръвче… и напуснаха владенията на мъртвите.

© 2000 Нора Робъртс

© 2000 Весела Прошкова, превод от английски

Nora Roberts

Judgment in Death, 2000

Сканиране и разпознаване: ???

Редакция: ultimat, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Присъда в смъртта

ИК „Златорогъ“, София, 2000

Оформление и рисунки на корицата: Кръстьо Кръстев

ISBN 954–437–092–7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14618]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00