Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Изчака среброкосият да се „наслади“ на гледката, и добави:

— Един от двама ни наистина не е във форма, Рикер, и това си ти. Боже мой, толкова лесно се хвана на въдицата!

— Заради едно проклето ченге! — Рикер скочи на крака, погледът му беше като на звяр, хванат в капан. — Предаде ме заради едно ченге!

— Бих го сторил дори заради някой помияр, негоднико! Давай, опитай се да грабнеш пистолета, направи ми това удоволствие.

— Достатъчно, Рурк, отдръпни се. — Ив пристъпи в сепарето и опря оръжието си в гърба на Рикер.

— Мъртви сте! И двамата сте мъртви! — Среброкосият рязко се извърна и замахна към Ив. Тя понесе удара, без да трепне и натисна спусъка. Рикер се строполи на пода.

— Дано да си използвала максималната степен — обади се Рурк.

— Той е само зашеметен. — С опакото на дланта си Ив избърса кръвта от разцепената си устна и обърна гръб на хората, които панически напуснаха съседните сепарета. На сцената танцьорките продължаваха да се събличат.

Рурк подаде носна кърпичка на съпругата си, после сграбчи Рикер за шията и повдигна главата му.

— Недей…

— Стой настрана — процеди той, когато Ив приклекна до него, за да му попречи. — Стой настрана, докато приключа с това влечуго.

— Ако го убиеш, усилията ни ще се окажат напразни, трудът, който положих, ще се обезсмисли.

Рурк се втренчи в нея, очите му блестяха от гнева, който едва бе сдържал пред Рикер.

— Заслужил е да умре, но няма да го убия. — Подаде й пистолета, но задържа скалпела и го допря до пулсиращата вена на шията на среброкосия. — Знам, че ме чуваш, Рикер. Запомни, че отново те победих, че заради мен ще прекараш в затвора остатъка от живота си. Ще си го повтаряш, докато крачиш напред-назад в килията си, ще си го повтаряш всеки ден, докато не загубиш разсъдъка, който ти е останал.

— Ще те убия… — изфъфли Рикер, който бе безсилен дори да вдигне ръката си.

— Засега не си успял, но нямам нищо против отново да опиташ. А сега слушай внимателно. Само да си посмял да докоснеш жена ми или нещо, което ми принадлежи! Ще те последвам в ада и ще те одера. Кълна се, че ще извадя очите ти и ще те накарам да ги изгълташ! Спомни си какъв бях в миналото и ще разбереш, че ще изпълня заканите си, дори ще измисля още по-жестоки мъчения.

Отново се изправи, а Ив не се осмели да проговори, като видя колко студени са очите му.

— Накарай да изнесат този мръсник. Не го искам в моя клуб.

Ив спа малко, но непробудно — беше се поуспокоила след задържането на Рикер. След като се беше окопитил, той се бе държал истерично и беше настоявал да му разрешат среща с адвоката му. Ив с насмешка си мислеше, че горкият адвокат ще има много работа, тъй като вече беше арестувала и Канарди.

Изготви по две копия на всички дискове, съдържащи видеозапис на операцията в „Чистилището“. Запечати ги и прибра по едно копие в сейфа в домашния си кабинет.

Този път веществените доказателства нямаше да изчезнат, нямаше да липсват важни данни или да бъдат изтрити файлове.

Този път Рикер нямаше да се изплъзне.

Ив си каза, че това е достатъчно… че не бива да иска непостижимото. Просна се в леглото и мигновено заспа, сякаш беше машина, на която са изключили електрозахранването. Събуди се, когато Рурк докосна рамото й и произнесе името й:

— Какво… — Тя машинално посегна към оръжието си, беше забравила, че е гола.

— Спокойно, лейтенант. Не съм въоръжен… ти също.

— Бях… — Тя тръсна глава, опитвайки да се разсъни. — Спях като пън.

— Забелязах, че спиш дълбоко, но трябваше да те събудя. Извинявай.

— Защо си станал и си се облякъл? Колко е часът?

— Минава седем. Станах по-рано, защото очаквах няколко обаждания. Между другото, обадиха се и от болницата.

— Уебстър… — Ив затвори очи. След събитията, разиграли се в „Чистилището“ предишната нощ, не й бяха стигнали сили да се поинтересува за състоянието му. А сега беше прекалено късно.

— В съзнание е — добави Рурк и се усмихна, като видя как жена му се облещи. — Казаха ми, че искал да те види.

— Божичко, не мога да повярвам! Жив е и е дошъл в съзнание!

— Точно така. Снощи състоянието му внезапно се подобрило. Още не е вън от опасност, но се стабилизира. Лекарите предпочитат да не дават прогнози, но се надяват, че пациентът е прескочил трапа. Ще те закарам до болницата.

— Не е необходимо.

— С удоволствие ще те придружа. — Той поднесе ръката й към устните си и захапа кокалчетата й. — Може би Уебстър ще си помисли, че се страхувам да те оставя насаме с него, че пазя моята територия, и ще се поразведри.