Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Двайсет милиона са много голяма сума. Все пак съм готов да рискувам, за да запазя живота на съпругата си… и да компенсирам загубите ти. Но искам да ми обясниш как ще издействаш да я освободят от работа, без да се разбере, че аз съм замесен.

Рикер не усещаше, че се е задъхал от възбуда. Не забеляза как трепери ръката му, когато посегна към чашата с уиски. Осъзнаваше само, че мечтата, която бе лелеял години наред, най-сетне се бе сбъднала.

— Само за една седмица ще проваля кариерата й. Ако използвам връзките си, на бърза ръка ще я изхвърлят от полицията. И без това много съм й го насъбрал по повод случая, който разследва. Позволи си да ме оскърби… подигра ми се!

— Ще я накарам да ти се извини — умолително каза Рурк, без да отмести поглед от него.

— Ще ми се извини, и още как! Не понасям да ми се подиграват, особено пък жени.

Рурк си помисли, че с внимателно подбрани думи напълно ще го извади от равновесие.

— Ще те помоли за прошка, защото ти дърпаш конците. Ти си всесилен.

— Точно така. Разбира се. Държа всички ви в ръцете си. Ако реша да ти направя услуга и да уредя жена ти да бъде уволнена от полицията, ще ми платиш допълнително. Ще вкараме неверни данни в компютъра на един човек, ще разпространим погрешна информация и ще изхвърлят лейтенант Далас като мръсно коте.

Рурк избърса устните си с опакото на дланта си и промълви:

— Боже мой, нима ти си наредил да убият онези полицаи?

— Разбира се. Ще има още трупове на ченгета. Тази игра ми се струва много забавна.

— Не желая да се замесвам в убийства на полицаи. Рано или късно ще си понесеш последствията.

— Не ставай смешен. Аз съм недосегаем. Освен това не съм убил никого. Само внуших идеята на най-подходящия човек, поставих оръжието в ръката на най-уязвимия. За мен това е само игра. Спомняш ли си колко обичам забавните игри? И че държа само аз да съм победителят.

— Спомням си и съм сигурен, че винаги ще печелиш. Как уреди убийствата на ченгетата?

— Грижливо се подготвям, Рурк, после с удоволствие наблюдавам как парченцата от мозайката прилягат на местата си.

— Боже мой, спя с полицейска служителка, но за нищо на света не бих могъл да постигна твоя успех! — с възхищение възкликна Рурк. — Подценявал съм те. Навярно години наред си подготвял този… удар.

— Отне ми само няколко месеца. Най-важно е да избереш подходящия човек, пионката, с която да започнеш играта. В този случай — млад и прекалено принципен полицай. Отстраняването му е фасулска работа, тънкостта на играта е убийството му да бъде използвано за мотивиране на обезумелия от скръб баща. После ми остава само да наблюдавам как един полицай с безупречна репутация се превръща в безмилостен престъпник и оставя след себе си диря от трупове. Убива, когото пожелая, при това безплатно.

— Гениален си — промълви Рурк.

— Идеята наистина си я бива, а най-хубавото е, че мога да отстраня, когото си пожелая, и то безнаказано. Убивам чрез друг човек и съм в пълна безопасност, за разлика от теб. Преведи парите и обещавам, че докато вятърът не задуха в друга посока, ще бъдеш под моя закрила. Също и жена ти.

— Разбрахме се за двайсет милиона, нали?

— Засега сумата е достатъчна.

— Съгласен съм — едва чуто каза Рурк и извади ръката си, която незабелязано бе пъхнал под сакото си. Насочи пистолета към Рикер и все така спокойно продължи: — Само дето ми се повдига от мисълта да работя заедно с теб. Кажи на твоя човек да не се приближава, защото с удоволствие ще изпробвам оръжието върху него. Тази марка пистолети навярно ти е позната, нали преди години се занимаваше с контрабанда на забранени оръжия. Притежавам богата сбирка от пистолети, произведени през двайсети век, както и колекционерски лиценз. Куршумите на деветмилиметровия глок правят големи дупки и могат да ти отнесат половината череп.

Рикер беше толкова изненадан, че за няколко секунди загуби дар слово. От дълги години никой не се бе осмелявал да го заплашва с оръжие. Като се опомни, процеди:

— Изгубил си ума си!

— Грешиш, драги, умът ми си е на мястото. — Той рязко се пресегна и сръчно издърпа лазерния скалпел, прикрепен към китката на Рикер. — Винаги си имал слабост към остри предмети.

— Обещавам ти, че ще умреш в адски мъки заради номера, който ми скрои. Мислиш ли, че ще те пощадя?

— Разбира се. А, ето че съпругата ми е решила да ни удостои с присъствието си. Очарователна е, нали? Погледни в монитора на скенера, който твоите хора пропуснаха да забележат — изглежда, полицаите са арестували глупаците от екипа ти и вече ги извеждат от клуба.