Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Вярно е. Доколкото си спомням, ти пък обичаш да им причиняваш болка. Съпругата ми още има синини по ръката след запознанството си с теб.

— Нима съм я наранил? — Рикер се усмихна. Отдавнашната му мечта се сбъдваше. — Как е възможно да съм бил толкова невнимателен! Уведомил ли си безценната си съпруга за днешната ни среща или от време на време тя ти отвързва синджира и ти позволява да бъдеш мъж? — подхвърли язвително.

Рурк извади цигара, почука с нея по масата и се поколеба. Изражението му на човек, измъчван от противоречиви чувства, накара Рикер още по-широко да се усмихне. Рурк си поръча уиски и въпросително вдигна вежда.

— И аз ще пия същото… в памет на миналото.

— Две уискита „Джеймсънс“. Двойни, без сода. — Рурк се облегна назад и запали цигарата си. — Ще ми се да се договорим за нещо… в памет на миналото. Каквито и да са отношенията помежду ни, не намесвай жена ми.

В гласа му се промъкнаха гневни нотки, той млъкна, като че ли се мъчеше да се овладее.

— Опита да се домогнеш до съпругата ми, а тя тъпкано ти го върна.

— Извади късмет — промърмори Рикер, но гневно стисна устни, докато поемаше от процепа за сервиране чашата с кехлибарена течност. — Рано или късно късметът ще й изневери.

Рурк замахна, сетне се престори, че в последния момент се е осъзнал. Отпусна ръка и погледна към човека на Рикер, който пристъпи по-близо и посегна за оръжието си.

— Какво ще поискаш в замяна на нейната безопасност?

— Такава ли била работата? — Очевидно Рикер беше доволен от развоя на събитията и отново се отпусна. — Откровен въпрос. Но защо смяташ, че ще получиш откровен отговор?

— Ще ти се отблагодаря — побърза да добави Рурк, сякаш не го беше грижа, че се унижава, че угодничеството ще го постави в неизгодно положение.

— Ще ми струва доста усилия. — От възбуда сърцето на Рикер биеше до пръсване. Не успя да се въздържи, приведе се и заяви: — Открих, че ми харесва да причинявам болка на жена ти!

— Слушай…

— Не, ти ме чуй! Затвори наглата си уста, дето трябваше да я запуша преди години, и внимателно ме изслушай. Ясен ли съм?

— Божичко, на този май не му е мил животът. — Гласът на Фийни прозвуча в слушалката и Рурк се съгласи с констатацията му. Сви юмруци и тежко въздъхна:

— Ясно ми е. Кажи ми условията си, мътните те взели! Та нали с теб сме делови хора! Кажи ми какво искаш.

— Не така грубо, приятелю. Нима в речника ти не фигурира думичката „моля“?

„Ах, ти, мръсна гадино!“ — помисли си Рурк. Изкашля се, отпи от уискито си и измрънка:

— Моля, кажи ми какво искаш.

— Браво, така е по-добре. Преди години ти прекъсна деловите ни взаимоотношения, поради което загубих милион и двеста долара в пари и стоки, да не говорим за опетнената ми репутация. Като начало искам от теб десет милиона долара.

— И какво ще получа срещу тази сума?

— Ще получиш живота на съпругата си, драги. До полунощ трябва да преведеш сумата по банковата сметка, която ще ти дам. В противен случай ще наредя да убият жена ти, всичко вече е уговорено.

— Дай ми малко повече време да…

— Ако не преведеш парите до полунощ, тя ще умре.

— Дори ти би се замислил да убиеш ченге, при това известно ченге.

— Толкова съм ти го насъбрал, че окото ми няма да мигне да ликвидирам някаква си полицайка. Не те насилвам, избирай. Ако си стискаш парите, ще загубиш жена си. — Той прокара дългите си нокти по чашата, разнесе се неприятен стържещ звук. — Въпросът не подлежи на обсъждане.

— Дори това, което имаме дотук, е достатъчно да го тикнем в затвора — промълви Ив.

— Ще ти даде много уличаващ материал. — Фийни се размърда на стола си. — Още не е разгрял.

— На драго сърце ще дам десет милиона, за да защитя жена си, но… — Рурк отпи от чашата си и се поколеба. — Какво ще кажеш да скрепим договора помежду си, като прибавим още една клауза към него? Разполагам с известна сума, която искам да вложа по-изгодно… нали разбираш за какво намеквам?

— Омръзна ли ти да бъдеш примерен гражданин?

— Накратко казано — да! — Той сви рамене, огледа се и впери поглед в една от стриптийзьорките, като се престори, че не забелязва насмешливото изражение на среброкосия. — Възнамерявам да си сменя местожителството, да предприема много пътувания. Искам да се захвана с нещо ново… с нещо по-доходно.

— Обръщаш се към мен, така ли? Как смееш да ми искаш услуга, сополанко? Какво си въобразяваш, че сме равни ли? Ще пълзиш пред мен, за да ти подхвърля някой оглозган кокал!