Нора Робъртс - Присъда в смъртта

След секунди вече стоеше в стаичка, в която се побираха само леглото и сложната медицинска апаратура.

Втренчи се в пребледнялото лице на Уебстър и шеговито подхвърли:

— Излежаваш се тук и пет пари не даваш, че се съсипвам от работа. Предупредих те, че ще побеснея, ако решиш да мързелуваш. Голям хитрец излезе, Уебстър. — Замълча, хвана ръката му и с ужас установи, че е леденостудена. — Мислиш ли, че ми е до посещения на болни? Чудя се как да намеря време за всичко, а ти си откри удобно оправдание, като изпадна в кома. Размърдай мързеливия си задник. — Наведе се и почти извика: — Чуваш ли, умнико? Крайно време е да станеш от проклетото легло! Напоследък загинаха много полицаи, няма да позволя и ти да умреш. Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че ще положа цветя на паметника ти и ще роня сълзи за теб. Да знаеш, че ще се изплюя на гроба ти!

Стисна ръката му и зачака, но той изобщо не реагира.

— Глупчо! — промълви и едва сега осъзна колко топли чувства храни към него. Обърна се и рязко спря, като видя Рурк на вратата. Опита се да измисли някакво обяснение, но не намери подходящи думи.

— Предположих, че ще се отбиеш тук — тихо каза Рурк.

— Ами… аз само… — Тя сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.

— Опитваш се да помогнеш на приятел — промълви той, приближи се до нея, хвана я за раменете и я целуна по челото. Жестът му изразяваше нежност и подкрепа. — Нима мислиш, че ще ти се разсърдя?

— Не… Все пак положението е доста неловко, като се има предвид скорошната ти схватка с Уебстър.

— Няма да ти преча. Остани колкото искаш.

— Няма смисъл. Казах му каквото бях намислила. Като излезе от комата, ще му дам да разбере.

— С удоволствие ще ти помогна. — Рурк я прегърна през кръста и промълви: — Да си вървим у дома, лейтенант. Утрешният ден ще бъде много напрегнат.

Денят наистина беше напрегнат и мина прекалено бързо. По мониторите в контролното помещение Ив имаше възможност да наблюдава всичко случващо се в клуба.

Оплакала се бе на Рурк от приглушеното осветление, но той не й обърна внимание. Заявила бе, че музиката от високоговорителите е прекалено силна, но реакцията му беше същата. Едва сега тя разбра, че е пропуснала нещо, което наистина щеше да затрудни наблюдението. Не беше предвидила, че клубът ще бъде претъпкан с посетители в нощта, когато отново отваря врати. Гневът й се подсилваше и от факта, че Рурк е знаел и не я е предупредил.

— Хората ни са малко — обърна се тя към Фийни. — Не е изминал и час от откриването, а залата е претъпкана, сякаш Рурк е обещал безплатни питиета и групов секс на всеки клиент.

— А може би наистина ги е примамил с щедри обещания. Рурк е царят на рекламата. Не се безпокой, Далас. Ще се справим. Погледни какво се случва в шести сектор — някакъв умник тайно пуска хапче в напитката на дамата си. Предполагам, че е „екзотика“.

— Остави хората на Рурк да се погрижат за подобни проблеми. — Докато се взираха в монитора, тя сложи ръка на рамото на Фийни. — Не искам полицията да се намесва. — Мислено добави, че иска да провери доколко е ефективна охраната на клуба.

След трийсет секунди получи доказателство — грамаден мъжага в черен костюм се приближи до масата, която наблюдаваха, взе чашата с наркотика, същевременно хвана нарушителя за яката и го изведе.

— Бързо и безшумно — одобрително кимна Фийни. — Това е начинът да се поддържа редът.

— Цялата тази история не ми се нрави. Страхувам се от провал.

— Всичко ще бъде наред. Хванали са те лудите.

— Какво? Кой ме е хванал?

— Изнервена си, миличка, и говориш глупости.

— Мътните те взели, Фийни. Никога не говоря глупости…

— Е, сега го правиш — настоя той и очите му закачливо проблеснаха. — Мъжът ти блестящо ще се справи, Далас. Няма по-способен от него.

— Вярно е… и може би тъкмо това ме безпокои. — Ив се загледа в монитора. Рурк нехайно се движеше сред многобройните посетители, сякаш единствената му грижа бе дали те ще харесат костюма му.

А тя се намираше два етажа над него и от притеснение започваше да се поти. Осъзна, че тревогата й е прекомерна именно защото е в контролното помещение. Щеше да се чувства много по-спокойна, ако беше сред гостите на клуба. Като Пийбоди, която, облечена в цивилни дрехи, седеше на бара.

— Пийбоди, чуваш ли ме?

Сътрудничката й леко кимна.

— Надявам се, че питието ти е безалкохолно.

Както винаги, когато началничката й ставаше прекалено настоятелна или строга, Пийбоди забели очи.

Незнайно защо Ив се почувства малко по-добре. Когато някой позвъни, тя хвана оръжието си и погледна монитора, за да разбере кой стои зад вратата. Освободи заключващите устройства, отвори и строго попита: