Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Извратен тип! — Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към контролното помещение. В този момент в залата влезе Ру Маклийн.

Поколеба се, когато срещна ледения поглед на Ив, изпъна рамене и се запъти към бара, където Коли беше поднесъл последната напитка в живота си.

— Госпожице Маклийн!

— Лейтенант, знам мнението ти за мен. С пълно право можеш да ме наругаеш.

— Няма смисъл. Тук се проля кръвта на полицай, на невинен човек. Ако изобщо имаш съвест, това е по-страшно от всякакви упреци.

— Ив! — Рурк докосна рамото й и се обърна към управителката на клуба: — Видя ли се с Рикер?

— Да. Той е…

— Не говори. — Той посочи стената. Контролното табло и асансьорът бяха скрити зад стенопис, изобразяващ грехопадението на Адам. Тайната врата безшумно се плъзна встрани. Тримата се качиха в асансьора, който ги отведе в кабинета. Рурк пристъпи до хладилника, извади бутилки с минерална вода, наля три чаши и промълви:

— Седни, Ру. От опит знам колко зле се чувства човек след разговор с Рикер.

— Да, така е. Благодаря.

— Божичко, колко сме учтиви! — заядливо се намеси Ив и отблъсна чашата, която той й подаде. — Колко сме мили и благовъзпитани! Ако си решил да се довериш на госпожицата, драги, твоя си работа. Не очаквай същото от мен. Предаде те, а ти й правиш мили очи.

Рурк подаде чашата на Ру:

— Наистина ме предаде, но сега ще изкупи вината си… и ще плати скъпо и прескъпо. — Посегна към ръката на Ру, която трепереше, и въпреки съпротивата й, нави ръкава.

От китката до лакътя кожата беше покрита с грозни синини.

— Причинил ти е болка. Много съжалявам.

— Харесва му да наранява хората, да им причинява болка… — Тя сведе очи и смъкна ръкава си. — Жена ти сигурно е на мнение, че заслужавам много по-лоша участ.

— Пръстите му са като нокти на граблива птица — промълви Ив и сърцето й се сви от съжаление. — Защо е постъпил така с теб?

— Най-вече защото му бях под ръка. Ако се беше усъмнил в думите ми, можеше да ме убие. Общо взето беше в прекрасно настроение, тъй като му бях съобщила нещо важно за Рурк. — Тя отпи от чашата си, остави я обратно на масичката и продължи: — Всичко мина като по ноти, точно както очакваше Рурк. Поисках среща с Рикер и му съобщих, че мога да му продам важни сведения. Той се вбеси, че му искам пари и реши да ми „даде урок“, та услугата да му излезе безплатна. Като видя каква болка ми е причинил, настроението му отново се подобри.

Ру машинално закопча маншета на ръкава си.

— Ето какво му казах, Рурк: че си в лошо настроение, ще пришпорваш работниците да побързат, защото губиш много пари, докато клубът е затворен. Казах му още, че перушината ти е настръхнала, задето ченгетата се ровят в миналото ти, а за капак добавих как съм те чула да се караш с жена си.

— Браво! — Рурк доволно потри ръце и седна на страничната облегалка на едно кресло.

— Излъгах го, че сте се скарали заради разследването; казал си й, че те злепоставя и че самата тя ще стане за посмешище. Поставил си й ултиматум да напусне полицията, помежду ви избухнал невъобразим скандал. — Ру с усилие се усмихна. — Обвинил си съпругата си, че никога няма да сте на еднакво мнение, защото сте от двете страни на барикадата, и си изпуснал нервите си. Дано да не ми се разсърдиш, но те представих като човек на ръба на лудостта. Чула съм те да казваш, че до гуша ти е дошло да пипаш с кадифени ръкавици и да губиш пари от законните сделки. Обвинил си жена си за неуспехите си, заплашил си я. А ти си се разплакала — обърна се тя към Ив и в гласа й се долови задоволство.

— Добре си ме подредила, няма що.

— Това най-много допадна на Рикер. Разказах му как Ив гневно е напуснала клуба, а аз съм използвала момента и съм проявила съчувствие към твоите неприятности, Рурк. Приятно ти е било да излееш душата си пред някого, изпили сме по няколко чашки и си споделил, че ти е писнал животът на почтен човек, че бракът ти е пред разтрогване. Още си обичал съпругата си, но трябвало да имаш някакъв отдушник, някакво предизвикателство, което да прогони скуката ти. Защо да казваш на жена си, че си се върнал към предишните навици? В края на краищата и ти си човек — искаш да се занимаваш с нещо, та да не мислиш на какви опасности е изложена. Решил си с един куршум да убиеш два заека, като се свържеш с Рикер и подновиш сътрудничеството си с него при едно условие: да остави на спокойствие жена ти. Щял си да му предложиш да получава по-големия дял от печалбата, а нея да накараш да напусне полицията. От Рикер се искало само да запази живота на скъпата ти женичка, докато я убедиш да зареже полицейската работа. Заявил си, че лудо я обичаш, но няма да й позволиш да те кастрира и да те държи на каишка. Съгласила съм се с теб и съм предложила да предам на Рикер думите ти. Отначало той изобщо не им повярва.