Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Апартаментът е на четвърти етаж — каза Ив, докато прекосяваха фоайето, за да вземат асансьора. — Имаш ли оръжие?

— Да.

— Мислех, че служителите от „Вътрешно разследване“ носят само джобни компютри. Не изваждай оръжието си от кобура.

— Защо ми разваляш удоволствието? Тъкмо си мислех да разбия ключалката с един изстрел. За малоумен ли ме мислиш, Далас?

— Честно казано, мисля, че всички от „Вътрешно разследване“ са полуидиоти. А сега край на майтапите. Отдръпни се — нареди тя, когато стигнаха до четвъртия етаж.

— Не искам да те види през шпионката.

— Може би няма да отвори вратата, когато позвъниш.

— Не се безпокой, непременно ще отвори. Интересува се от онова, което ще му кажа. — Натисна звънеца и зачака. Почувства, че я наблюдават и се постара да изглежда невъзмутима.

След няколко секунди Клуни отвори вратата:

— Лейтенант, не… — Стресна се, като видя Уебстър до нея и побърза да добави: — Не очаквах гости.

— Ще ни поканиш ли да влезем, сержант? Трябва да поговорим.

— Разбира се… заповядайте. Само не влизайте в кухнята — там е истински хаос. Тъкмо си приготвях сандвич.

Той отстъпи, за да им направи път. По-късно Ив си даваше сметка, че спокойствието му я е подвело, затова не е забелязала ножа в ръката му.

Клуни ненадейно замахна. Тя също бе опитна и с отлични рефлекси. Може би щеше да избегне ножа, насочен към гърлото й… Никога нямаше да научи отговора на този въпрос.

Уебстър я блъсна встрани толкова силно, че тя се строполи на пода, а ножът се заби в гърдите му.

Кръвта бликна като фонтан. Ив изкрещя, изправи се на колене и извади оръжието си. Клуни вече тичаше към прозореца. Ако беше стреляла без предупреждение в гърба му, щеше да го покоси, но за миг се поколеба — не можеше да стреля по полицай, по един от своите.

След секунда Клуни се прехвърли през перваза на прозореца и се спусна по аварийната стълба.

Ив се спусна към Уебстър. Той едва дишаше, а кръвта шуртеше от дълбоката рана на гърдите му.

— Господи! Господи! — шепнеше тя.

— Нищо ми няма… Тичай след него…

— Млъкни! Не говори! — Извади комуникатора си и докато тичаше обратно към прозореца, извика в микрофона: — Ранен полицай! Ранен полицай! — Продиктува адреса, докато се оглеждаше за Клуни. — Незабавно изпратете линейка. Заподозреният бяга в западна посока. Въоръжен е и е опасен. Търсете човек от бялата раса, шейсетгодишен. — Докато говореше, съблече якето си и започна да рови из чекмеджетата за нещо, с което да спре кръвта. — Висок е метър и осемдесет, носи сив панталон и синя риза. Заподозрян е в извършване на няколко убийства… Дръж се, Уебстър… дръж се, глупчо. Ако умреш в ръцете ми, никога няма да ти го простя.

Той изпъшка, когато Ив разкъса ризата му и притисна сгънати хавлиени кърпи върху раната.

— Господи, ужасно ме боли! Какъв беше… — Стисна зъби и се помъчи да преодолее слабостта, да не попадне в тъмната бездна, която се отваряше пред него. — Какъв беше ножът?

— Престани да задаваш тъпи въпроси! Във всеки случай е бил много остър.

„Кръвоизливът е много силен“ — само тази мисъл владееше съзнанието й. Кръвта вече се процеждаше през дебелия тампон, състоянието му изглеждаше критично.

— Ще те закърпят и ще получиш повишение заради някаква си драскотина. Тъкмо ще показваш белега си на мадамите и ще се фукаш.

— Не ме лъжи. — Уебстър се помъчи да се усмихне, но не я виждаше. Пред очите му беше паднала сива пелена. — Разпрал ме е като пъстърва.

— Млъкни! Казах ти да не говориш.

Той едва чуто въздъхна и загуби съзнание. Ив го взе в прегръдките си. Притискаше окървавените кърпи към раната му и се ослушваше за воя на сирените.

Уитни влезе в чакалнята на хирургическото отделение, където седеше Ив. Дрехите й бяха напоени с кръвта на Уебстър, беше пребледняла като мъртвец.

— Сгреших! — изстена тя. — Бях сигурна, че ще го накарам доброволно да се предаде. Клуни избяга, а друг полицай е на прага на смъртта.

— За Уебстър се грижат най-добрите специалисти. Всеки от нас отговаря за себе си, Далас.

— Виновна съм, че се съгласих да ме придружи — изплака Ив и си помисли, че вместо Уебстър на операционната маса можеше да бъде Пийбоди.

— Той е настоял да те придружи. Поздравявам те за отличната ти работа — успя да разобличиш престъпника. Сержант Клуни няма задълго да остане на свобода. Ние сме в много по-изгодно положение. Много хора го познават. Избягал е само с дрехите на гърба си. Няма пари, не може да напусне града.