Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Опитният полицай знае как да се скрие така, че да не го намерят. Изпуснах го, сър. Не използвах възможността да го застрелям, не се спуснах да го преследвам.

— Ако отново ти се наложи да избираш дали да спасиш живота на друг полицай или да преследваш заподозрян, как ще постъпиш?

— Ще се погрижа за колегата. — Тя погледна към операционната. — Каквото и да ми струва.

— Аз също. Лейтенант, прибери се вкъщи, гледай да поспиш. Трябват ти сили, за да довършиш започнатото.

— Разрешете ми да остана, докато съобщят какво е състоянието на Уебстър.

— Добре. Да си вземем по чаша кафе. Едва ли е по-отвратително от помията, която пием в управлението.

Когато Ив се прибра у дома, беше уморена до смърт, но мисълта за случилото се не й даваше покой. В съзнанието й се натрапваше една и съща картина — как Клуни замахва с ножа. За стотен път се питаше дали погледът му е трябвало да й подскаже какво е намислил. Питаше се дали е щяла да съумее да отскочи и да избие ножа от ръката му, ако Уебстър жертвоготовно не се беше хвърлил да я защити.

„Защо беше всичко? — помисли си, когато влезе във фоайето. — Уебстър се бори за живота си, а престъпникът е на свобода.“

— Ив. — Рурк излезе от дневната. И преди се бе връщала вкъщи окървавена, изморена, отчаяна. Ала никога не я беше виждал в подобно състояние. Движеше се като сомнамбул, взираше се в него, но сякаш не го виждаше.

— Няма да се примиря, Рурк! Няма! — промълви.

— Недей, скъпа. — Той я прегърна. — Не се самоизтезавай.

— Лекарите се съмняват, че Уебстър ще прескочи трапа. Не ми го казаха направо, но го прочетох в очите им. Претърпял е голяма загуба на кръв, ножът е засегнал сърцето, белия му дроб и Бог знае още какво. Повикаха семейството му и ги предупредиха да побързат.

За миг Рурк изпита угризения, защото състоянието на Уебстър не го вълнуваше. В главата му се въртеше само една мисъл: „Ти можеше да бъдеш на негово място и лекарите да ме предупреждават да побързам, за да те видя за последен път жива…“

— Да се качим в спалнята. Ще се изкъпеш и ще си легнеш — имаш нужда от почивка.

— Умирам за сън… пък и какво ли друго мога да направя? — Последва Рурк, но като стигна до стълбището, седна на първото стъпало и закри с длани лицето си. — За каква се мисля? Майра е психиатър, не аз. Каква самонадеяност… Как можах да си помисля, че съм способна да прочета мислите на този човек, да предскажа поведението му?

— Престани да се упрекваш. Понякога и най-опитният греши. — Прокара длан по гърба й. — Кажи ми какво си мисля в момента. Сигурен съм, че знаеш.

Тя поклати глава и се изправи:

— Прекалено съм уморена. — Изкачи се по стълбата, влезе в спалнята и побърза да се съблече, като захвърли на пода окървавените дрехи. Но преди да застане под душа, Рурк я хвана за ръката:

— По-добре вземи вана. Ще спиш непробудно, гарантирам ти.

Напълни ваната с гореща вода, прибави ароматни соли, програмира устройството за хидромасаж. После се съблече, влезе във ваната заедно с Ив и я привлече към себе си.

— Уебстър спаси живота ми — промълви тя. — Клуни щеше да пререже гърлото ми, а Уебстър ме блъсна встрани и посрещна удара с гърдите си.

Рурк нежно я целуна:

— Ще му бъда длъжник до края на живота си. Но ти можеш да му се отблагодариш, като заловиш убиеца. Знам, че ще довършиш започнатото.

— Да… ще… го довърша.

— А сега затвори очи.

Ив се подчини. Умората беше като смазващо бреме. Тя престана да се съпротивлява и рухна под тежестта му.

Събуди се от слънцето, което блестеше в очите й и от аромата на кафе. Отвори очи и първото, което видя, бе Рурк.

Той седеше на леглото до нея и когато погледът й се проясни, вдигна чашата пред очите й:

— Колко даваш за глътка кафе?

— Колкото поискаш. — Седна в леглото, взе чашата и с наслада отпи от ароматната течност. — Това е най-хубавото нещо в брачния съюз. — Усети ободряващото въздействие на кофеина и добави: — Сексът също не е за пренебрегване, но кафето… Кафето е истинско вълшебство. А ти винаги си до мен, когато ми е необходима помощ. Благодаря ти.

— Няма защо.

Понечи да стане, но тя хвана ръката му:

— Снощи нямаше да заспя, ако не беше до мен. — Стисна дланта му и се обърна към видеотелефона върху нощното шкафче. — Ще проверя как е Уебстър.

— Вече се обадих в болницата. — Рурк знаеше, че не бива да увърта, затова й каза истината. — През нощта на два пъти е изпаднал в клинична смърт, отново са го оперирали. Положението му остава критично.