Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Добре. — Ив остави чашата на шкафчето и прокара длани по лицето си. — Добре… Уебстър искаше да изкупи вината си, да бъде реабилитиран. Ще отмъстя за него. — Отпусна ръце, изражението й бе сурово, очите й горяха като въглени.

Обстановката в „Чистилището“ бе по-различна отпреди. Блясъкът носеше отпечатъка на грехопадението. Ив се огледа и забеляза, че текат довършителните работи.

— Бързо действаш — промърмори и огледа витата стълба. Всяко стъпало бе очертано с огненочервени лампички. Дървеното перило беше във формата на змии, всяка бе захапала опашката на предхождащата я. — Оригинално решение.

— Да. — Рурк прокара длан по една змийска глава. — И на мен ми харесва. Освен това е практично. Качи се по стълбата.

— Защо?

— Хайде, направи ми удоволствие.

Тя вдигна рамене и изкачи първите три стъпала.

— Доволен ли си?

— Фийни, как мина проверката за оръжие?

— Отлично. Още на първото стъпало скенерът показа полицейски лазер и още едно оръжие в кобур, прикрепен към глезена.

Ив вдигна поглед към скритите високоговорители, откъдето се бе разнесъл гласът на Фийни. Усмихна се кисело, обърна се и подхвърли на Рурк:

— Защо не се качиш да проверят и теб, умнико?

— Защото не е необходимо. Подобни скенери са монтирани на входовете и изходите, в тоалетните и в стаите. Ще упражняваме непрекъснат контрол.

Ив слезе и попита:

— Как стои въпросът с бомбите? Ами с ножовете?

— Скенерите отчитат наличието на експлозиви. С ножовете ще ни бъде по-трудно, въпреки че детекторите за метал са много чувствителни. Един час преди откриването цялата сграда ще бъде огледана най-щателно.

— Къде ще се състои срещата ти с Рикер?

— Разделили сме залата на двайсет и два сектора. Всеки е снабден със самостоятелна система за охрана и камера, които са свързани с контролното помещение. Ние ще бъдем в сепаре, намиращо се в сектор 12, ето тук.

Рурк посочи маса близо до сцената. Тя огледа златистите и червени колони, които завършваха с капители, позлатените клетки, в които можеха да се поберат по няколко души, и иронично подхвърли:

— Не искате да изпуснете представлението, така ли?

— Известно ти е, че каквото и да се случи, представлението трябва да продължи. Сепарето е със специално оборудване и ще бъде наблюдавано от контролното помещение.

— Рикер ще поиска да включи свой скенер, а може би и устройство, блокиращо видео– и аудиовръзката.

— Нашата система не се влияе от подобни фактори.

— Много си самоуверен.

— Имам причина, лейтенант. Сам съм проектирал системата и вече сме я изпитали. По време на срещата две жени от охраната ще бъдат на сцената.

— Не думай! Не бях чувала за стриптийзьорки телохранителки.

— Няма значение, че са красиви. Ако се наложи, безмилостно ще се справят с хората на Рикер.

— Не сме се споразумявали за цивилна охрана. Всеки сектор ще се охранява от ченгета.

Рурк кимна и се усмихна:

— Спокойно можех да разположа моите служители на най-стратегическите позиции. Но след като съм временно назначен за цивилен помощник, съм длъжен да държа в течение шефа на екипа.

— Не хитрей!

— Освен това те обичам.

— Тоалетните са… приказни — заяви Пийбоди, която незабелязано се беше приближила.

— Ще се шашнете, като ги видите, лейтенант. Умивалниците са с размерите на езерца, огледалата са грамадни, а плотовете за тоалетните принадлежности и гримовете сигурно са дълги един милион километра. Стенописите изобразяват сексуални сцени, има дори канапета… — Сепна се от гневния поглед на Ив, изкашля се и продължи с делови тон: — С Макнаб проверихме системата за охрана — микрофоните, камерите и скенерите работят безотказно.

— Куртката ти е накриво закопчана, полицай.

— Какво… — Тя погледна надолу, изчерви се като рак и се залови до поправя „пораженията“ от сръчните пръсти на Макнаб.

В бързината сутиенът й се разкопча и едрите й гърди се полюшнаха под куртката.

— О-хо! — импулсивно възкликна Рурк, а когато Ив го стрелна с очи, дискретно се извърна да скрие усмивката си.

— За бога, полицай, отиди някъде другаде, за да се приведеш в ред и се постарай поне за малко да обуздаеш хормоните си.

— Слушам, лейтенант. Извинете, лейтенант.

Пийбоди се изниза, а Ив гневно се втренчи в съпруга си и процеди:

— Знам, че тази история те забавлява. Още преди време ти казах, че връзката с Макнаб ще се отрази пагубно на сътрудничката ми.

— В качеството си на временен служител на нюйоркската полиция намирам поведението й осъдително — отговори Рурк, още по-широко се усмихна и сякаш се подмлади и стана още по-красив. — Поведението й е позорно. Смятам, че ние с теб трябва да огледаме въпросните помещения, и то незабавно.