Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Мартинес, защо не си на позицията си?

— Разполагаме с още малко време. Ще ме изслушаш ли? Няма да те бавя. Не успях да ти го кажа досега, а ако операцията протече според очакванията ни, после няма да имаме време. Искам да ти благодаря, задето ме включи в екипа си.

— Заслужи го.

— Така си е, обаче не беше длъжна да ме вземеш. Знай, че ако ти потрябва услуга, винаги можеш да разчиташ на мен и на колегите от моя участък.

— Благодаря. Ако се наложи, ще се възползвам.

— Помислих, че може би ще ти е интересно да научиш какво ще се случи с Рот. Ще бъде официално порицана, ще я принудят да посещава психотерапевт. Дава й се шестмесечен изпитателен срок, след който ще се прецени дали тя да остане началник на участъка.

Ив знаеше, че ударът ще бъде тежък за амбициозната Рот, но участта й можеше да бъде още по-лоша. Мартинес сякаш прочете мислите й и добави:

— Сигурно ще й бъде тежко. Някои от момчетата твърдяха, че тя ще подаде оставка, но не познаха. Рот лесно не се предава.

— Да, сигурна съм, че ще го преживее. Ако си приключила с клюките, върни се на мястото си.

Мартинес широко се усмихна и козирува:

— Слушам, лейтенант.

Ив отново заключи вратата и се обърна към мониторите. Понечи да седне, изведнъж видя нещо, което я накара да възкликне:

— Божичко! Само това не предвидих! Как не се досетих, че на Мейвис и Леонардо също ще им хрумне да посетят новооткрития клуб.

Инстинктивно или по-скоро подчинявайки се на сърцето си, превключи на честотата на Рурк:

— Мейвис и Леонардо току-що влязоха. В момента прекосяват сектор 5. Убеди ги веднага да напуснат заведението.

— Не се безпокой за тях — едва чуто промърмори той, а Ив безпомощно се втренчи в монитора.

— Рурк! — възбудено изписука Мейвис и се хвърли в прегръдките му. Беше облечена в екстравагантно творение от синя перушина, което минаваше за рокля, тялото й беше боядисано в златисто. — Клубът е фантастичен! Още по-шикозен е от преди! Къде е Далас? Няма ли да присъства на откриването?

— На работа е.

— За престъпниците почивен ден няма. Не тъгувай, скъпи, ние ще ти правим компания. — Оркестърът е направо супер. Умирам да потанцувам.

— От галерията на втория етаж ще имате по-добра видимост.

— И тук е страхотно — упорстваше Мейвис.

— Обещавам ти невероятно преживяване — излъга я Рурк. Знаеше, че няма да напуснат клуба, ако не им обясни положението. Реши да поуспокои Ив, като ги отдалечи от мястото, където се очакваше да бъде „най-горещо“. Направи знак на Ру да се приближи и й каза: — Госпожата и господинът са мои приятели. Настани ги на най-хубавата маса на втория етаж, сметката им се поема от заведението.

— Много си щедър! — Леонардо хвана ръката на Мейвис. — И много любезен.

— За мен е удоволствие да бъдете мои гости. Уговорил съм си важна среща. Като приключа, ще дойда при вас да изпием по нещо.

— Божке, Леонардо, виж какви цици има онази, червенокосата, на главния подиум!

— Радост за очите ми, никога не забелязвам другите жени, когато си до мен.

— Ужасно си мил! Страхотен ласкател е, нали, Рурк? Чакаме те, побързай.

Като се убеди, че са се отдалечили достатъчно, че да не го чуят, Рурк се приближи до Макнаб:

— Дръж ги под око. Погрижи се да бъдат на безопасно разстояние, докато всичко приключи.

— Не бери грижа. Мейвис беше права — циците на онази дама си ги бива.

Танцьорките на сцената гъвкаво извиваха телата си и се събличаха, сякаш това им доставяше удоволствие. Под ритмичните удари на барабан една изключително пластична блондинка танцуваше около пилон. Над подиума сякаш падна синкава мъгла, когато друга танцьорка, застанала върху въртяща се колона, като по магия изникна на централната сцена.

Между стриптийзьорките бродеше холограмно изображение на озъбена черна пантера, която носеше сребърен нашийник с остри шипове. Очите й бяха кръвясали. Всеки път, когато отметнеше глава и надаваше рев, посетителите й отвръщаха с възторжени възгласи.

Рурк обърна гръб на сцената, където красивите момичета и дивият звяр разпалваха страстите, и видя Рикер да влиза в „Чистилището“.

Разбира се, беше заобиколен от дванайсет души охрана. „Горилите“ подозрително огледаха залата, сетне шестима си пробиха път през тълпата. Рурк знаеше, че това е „първият отряд“. Със сигурност носеха мощни минискенери, за да открият местоположението на наблюдаващите камери, на алармите и на мониторите. Той се усмихна — щяха да открият само онова, което бе преценил, че трябва да видят.