Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— В такъв случай разговорът е безпредметен. — Рурк сви рамене, но се престори на изнервен и на един дъх пресуши чашата си.

— Беше толкова самонадеян, толкова хладнокръвен. Погледни на какво си заприличал! Тази жена те е изсмукала, сега си само един мухльо. Забравил си какво е да издаваш заповеди, които променят живота на много хора, които слагат край на живота им. Знаеш ли, че още сега мога да сложа край на твоя живот? — Очите на Рикер заблестяха, приведе се и прошепна:

— Дали да го сторя… в памет на миналото?

Рурк едва се сдържаше. Идваше му да удари с юмрук подигравателно ухиления Рикер и да обезвреди телохранителя, който стискаше оръжието, скрито под сакото му.

— Ако ме убиеш, няма да получиш десетте милиона, да не говорим за големите суми, които възнамерявам да инвестирам в твоите… предприятия. Признавам, че с право ми имаш зъб, задето се оттеглих от съвместния ни бизнес.

— Оттеглил ли си се? — Рикер удари с юмрук по масата и отново изкрещя толкова силно, че едва не оглуши Фийни, който подслушваше разговора. — Предаде ме! Ограби ме! Бях щедър с теб, а ти ми се подигра! Заслужаваше да те убия. Още не е късно да го направя.

— Ако искаш отплата за онова, което сторих, или не съм сторил, готов съм да платя. Да, ще платя на драго сърце! Знам на какво си способен и тъкмо затова те уважавам.

За още по-голяма правдоподобност Рурк се престори, че ръката му трепери, докато натискаше бутоните, за да поръча още по едно питие.

— Още имам важни клиенти. Партньорството ни ще бъде взаимноизгодно. Не забравяй колко ценна е връзката ми в нюйоркската полиция.

Рикер презрително се изкиска. Сърцето му биеше толкова силно, че му причиняваше болка. Не му се искаше уиски, жадуваше за любимия си розов коктейл. Ала първо трябва да приключи започнатото. Трябва да унищожи Рурк.

— Нещастен глупако, пет пари не давам за твоето ченге. Подкупил съм цял полицейски участък!

— Тя е най-добрата. — Рурк се приведе и разпалено продължи: — Искам тя да напусне, но докато я убедя да се откаже от работата си, ще ти бъде много полезна.

— Нима? Гледай да бъде полезна за теб. Носят се слухове, че бракът ви не върви.

— О, незначителни недоразумения, които лесно ще изгладим… най-вече с помощта на десетте милиона — добави Рурк, иронично се усмихна и взе двете чаши с уиски. — След като обещаеш да не я преследваш, тя ще се успокои. Обещавам, че не след дълго ще я накарам да напусне полицията. Работя по въпроса.

— Защо? Сам каза, че е полезно да имаме връзки в полицията.

— Искам съпруга, не ченге. Искам жена ми да е в леглото ми, вместо да разследва проклетите си случаи. — Той се намръщи и жадно отпи от уискито си. — Имам право на това, нали? Ако ми трябва ченге, ще го подкупя, няма да се женя за него!

Рикер си мислеше, че събитията се развиват по-благоприятно, отколкото бе очаквал. Ще вземе парите на Рурк, ще го унижи, ще го накара да се чувства задължен, а накрая ще го убие.

— Ако искаш, мога да го уредя?

— Какво?

— Оставката й. Гарантирам, че след месец ще я освободят от служба.

— Какво искаш в замяна?

— „Чистилището“… както и една малка услуга. Очаквам пратка, предназначена за клиент, който се оказа разорен. Готов съм да ти преотстъпя стоката срещу… да речем още десет милиона. Превеждаш парите по сметката ми, прехвърляш клуба на някоя от моите компании и смятай, че сме сключили споразумение.

— За каква стока става въпрос?

— Фармацевтични продукти.

— Знаеш, че нямам връзки за търговия с наркотици.

— Хич не ми пука какво имаш и какво нямаш! — От гняв гласът на Рикер пресекна. — За кого се мислиш, нещастнико, та си вириш носа? — Пресегна се и сграбчи Рурк за яката. — Казах ти условията си и очаквам да се подчиниш!

— Този тип е неуравновесен! Трябва да се намесим! — възкликна Ив и забърза към вратата, но Фийни я спря:

— Почакай! Позволи на Рурк да осъществи плана си докрай.

— Не мога да остана тук и безучастно да наблюдавам.

— Не си виря носа — побърза да каже Рурк. Изглеждаше изплашен и изнервен. — Нямам връзки с наркопласьори.

— Проблемът си е твой. Твой, разбираш ли? Ще изпълниш условията ми или ще загубиш скъпоценната си полицайка. Ако не се съгласиш, ще си понесеш последствията.

— За бога, дай ми малко време да си помисля! Нареди на хората си да напуснат. Не искам неприятности в клуба.

— Добре. Съгласен съм.

Рурк видя налудничавия проблясък в очите му и си помисли: „Напълно е превъртял.“ Слуховете за душевното състояние на Рикер не бяха преувеличени.