Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Хей! — прошепна толкова тихо, че Ив се наведе, за да го чуе. — Не трябваше да водиш и кучето пазач. Прекалено немощен съм, за да те свалям.

— Ухажването ти не ме притеснява.

— Знам, но ми се щеше да е обратното. Благодаря за посещението.

— Не си въобразявай, че съм дошла специално за теб. Болницата ми е на път…

Уебстър се засмя, смръщи се от болка и се задъха.

— Да знаеш, че съм ти сърдита. Не подозирах, че си толкова глупав. — Тя говореше толкова сериозно, че Уебстър отново недоумяващо впери поглед в нея. — Защо реши, че няма да се справя сама? Че ми е притрябвал някакъв малоумник от „Вътрешно разследване“, който решава да се прави на герой и се изтъпанчва пред въоръжения убиец!

— Права си — отвърна Уебстър и иронично добави: — Бог знае как ми хрумна да те придружа.

— Ако беше останал детектив, който ежедневно се сблъсква с престъплението и знае какво да очаква, вместо да затлъстяваш и да затъпяваш от канцеларска работа, сега нямаше да лежиш тук. Щом се вдигнеш на крака, ще уредя да те вземат обратно в болницата.

— Много ти благодаря. С радост ще очаквам този момент. Хванахте ли Клуни? Тук крият всички новини от мен.

— Не, изплъзна ни се.

— Мамка му! — Уебстър отново затвори очи. — Вината е моя.

— Престани да дрънкаш врели-некипели. — Тя се приближи до малкия прозорец, сви юмруци, и невиждащо се загледа навън, докато се мъчеше да се успокои.

Рурк застана до леглото и промълви:

— Благодаря.

— Няма защо.

Повече думи не им бяха необходими.

— Арестувахме Рикер — продължи Ив, без да се обърне, но гласът й подсказваше, че гневът й започва да стихва. — Снощи го задържахме.

— Какво? Как? — Уебстър се помъчи да седне в леглото, но дори не успя да вдигне глава. Затова пък изруга цветисто.

— Историята е доста дълга, друг път ще ти я разкажа от игла до конец. Важното е, че този път на подсъдимата скамейка ще застане не само той, ами и неговият адвокат, както и поне дузина от приближените му.

Тя се обърна и се върна до леглото.

— Както изглежда, Рикер ще прекара остатъка от живота си в затвор за душевноболни, а ние ще разбием престъпната му организация.

— Ще ти помогна. Разреши ми да се включа в издирването на информация. Работата с компютъра няма да ми навреди. Ще полудея, ако стоя със скръстени ръце!

— Престани, късаш ми сърцето. — Тя сви рамене. — Обещавам да си помисля.

— Не си придавай важности, знам, че ще се съгласиш, защото ме съжаляваш. — Уебстър се усмихна, въпреки че изобщо не му беше до смях. — Искам още сега да си изясним нещо, за да си спестим бъдещи недоразумения. Вече съм на път да преодолея чувствата си към теб.

— Благодаря за откровеността. Признавам, че ще бъда по-спокойна.

— Аз също. Жалко, че го разбрах след като едва не ме изкормиха. След като излезе от кома, човек вижда нещата от друг ъгъл. — Личеше си, че едва държи очите си отворени, но се насили да се пошегува: — Тук докторите не се скъпят да раздават наркотици.

— Гледай да си починеш. Когато колегите разберат, че си по-добре, няма да се отървеш от посетители. Ще са ти необходими много сили.

— Почакай… — Той вече заспиваше. — Последен въпрос — идвала ли си и преди?

— Преди какво?

— Нямам време за увъртания, Далас. Идвала ли си тук? Говорила ли си ми?

— Да речем, че съм се отбила да видя как изглежда един безумец. Защо питаш?

— Защото чух нещо. Може би е било само сън. Бях унесен, а ти стоеше до леглото и ме ругаеше. Казвал ли съм ти колко си секси, когато си ядосана?

— Господи!

— Извинявай… не е лесно да се отърсиш от похотта. Спомена ли, че ще се изплюеш на гроба ми?

— Да. И ще го направя, ако решиш да гушнеш букета.

Уебстър се изкиска, сетне изпъшка от болка.

— Сбъркала си адреса, драга. Само силно религиозните или много богатите могат да си позволят да бъдат погребани в земята. Предпочитам да бъда кремиран… отмъсти и изгори! Все пак ми беше приятно да чуя гласа ти, хрумна ми, че ще ми писне да се рея между земята и небето. А сега ви оставям. Уморен съм.

— Доскоро, приятелю. — Ив докосна ръката му — знаеше, че Рурк няма да й се разсърди. — Ще оздравее, нали?

— Разбира се.

— Според мен беше доволен, че и ти дойде да го видиш. — Ив прокара пръсти през косата си. — Отмъсти и изгори! Ама че глупчо. Мисля си обаче, че е прав относно гробовете — вече са демоде. Освен ако… Мамка му! — Тя рязко се обърна към Рурк. — Аз съм кръгла глупачка. Богатите или религиозните… Знам къде ще отиде Клуни, за да сложи край на живота си. Да тръгваме, ти ще шофираш! — Тя се втурна към вратата.