Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Опитайте и вижте какво ще се случи.

Лицето му се изкриви от гняв, но той се овладя и продължи с подигравателен тон:

— Грешите, ако си мислите, че Рурк ще ви защити. Съпругът ви е слаб и сантиментален, размекнал се е, загубил си е ума по една полицайка. Някога имах големи планове за него… — Усмивката му беше по-страшна от заострените му нокти. — Не съм се отказал от скъпия Рурк, само промених плановете си, свързани с него.

— Още веднъж ви напомням внимателно да се запознаете с информацията за мен, Рикер. Ще се убедите, че не ми трябва защитник, че винаги съм се справяла сама с проблемите. Гарантирам ви обаче, че Рурк ще се зарадва, като научи колко ви е страх от него. Добре ще се позабавляваме за ваша сметка. — Извърна се, а Рикер я сграбчи за рамото. Сърцето й подскочи от радостно предчувствие, но тя хладнокръвно изгледа среброкосия и промърмори: — Давайте, направете го.

Ноктите му се забиха в плътта й, после той отдръпна ръка. „Нима умее да се владее? — запита се Ив, после сама мислено си отговори: — Въобразява си, че се контролира, но много греши.“

— Ще ви изпратя — процеди през зъби Рикер.

— Знам пътя. По-добре се залавяйте за работа, постарайте се да заличите следите си. Обещавам, че ще ви открия, под който и камък да пропълзите. С удоволствие ще ви измъкна от скривалището ви.

Като излезе от просторното помещение, видя „камериерката“, която учтиво й се усмихна:

— Ще се радваме, ако сте прекарали приятно в този дом, лейтенант. Позволете да ви изпратя до вратата.

Докато вървеше по коридора, Ив чу звука от счупено стъкло. Усмихна се и си помисли, че Рикер със сигурност не може да се владее.

Отведоха я до колата й, а хората от охраната я проследиха с поглед, когато мина през портала и излезе на магистралата.

След десет минути Ив забеляза „опашката“. Шофьорът на автомобила зад нея дори не прикриваше, че я следи. Тя продължи да шофира, без да надвишава позволената скорост. Измина още трийсетина километра, сетне на магистралата излезе друга кола и се устрои пред нея. Преследвачите й бяха устроили капан.

„Сега ще ви покажа с кого си имате работа!“ — помисли си Ив и даде газ. Преминаваше от едно в друго платно, слаломираше между превозните средства, но не се стараеше да затрудни преследвачите. Междувременно съумя да се обади по видеотелефона. Когато премина границата между двата щата и се озова на „своя“ територия, още на първия изход напусна магистралата.

— Знаех, че няма да ме подведете — промърмори, когато двете коли я последваха. — Кретени!

Увери се, че по шосето няма други автомобили и отново даде газ. Сетне направи обратен завой и се устреми към преследвачите. Единият шофьор панически зави наляво, другият надясно, изгубиха контрол над управлението и колите изхвърчаха от платното. Ив включи сирените, скочи от автомобила и извади оръжието си:

— Полиция! Всички да слязат! Горе ръцете! — Забеляза, че онзи, който пътуваше във втората кола, посегна към вътрешния джоб на якето си, затова стреля във фаровете. Стъклото се пръсна на хиляди парченца, в този миг се чу вой на други сирени. — Веднага слезте! — повторно извика Ив и със свободната си ръка извади полицейската си значка. — Нюйоркска полиция!

Единият шофьор се подчини. Изглеждаше доста наперен, но все пак вдигна ръце, като видя двете патрулни коли, които спряха наблизо.

— Защо ни спряхте?

— Да речем, че сте превишили скоростта, после ще видим. — Тя вдигна палец: — Ръцете отгоре на колата — знаеш какво се прави в подобни случаи, нали?

Униформените полицаи заобиколиха арестувания като рояк пчели. Някой попита:

— Да им сложим ли белезници, лейтенант?

— Непременно. Оказаха съпротива при арест. И още нещо. — Ив приключи с обиска на шофьора и извади оръжието, скрито във вътрешния му джоб. — Притежава оръжие, забранено от закона. Загазил си, приятел!

В другите преследвачи бяха открити още оръжия, шест пликчета, съдържащи „Зевс“ и две с „Екзотика“, комплект инструменти за разбиване на различни ключалки и три къси стоманени тръби, подходящи за нанасяне на жесток побой.

— Закарайте тези боклуци в Централното управление — обърна се Ив към униформените полицаи. — Арестувани са заради незаконно притежаване на оръжие и на наркотици, както и в пренасяне на същите от един в друг щат. — Изтупа праха от ръцете си, усмихна се ехидно и добави: — Не пропускайте и факта, че са шофирали с превишена скорост. Мъчно ми е за вас, момчета. Господин Рикер ще бъде недоволен. Много недоволен.