Дейвид Едингс - Изкуплението на Алтал

— Самият аз нямам нищо против — отвърна Алтал. — Ти какво ще кажеш, Еми?

— И аз не възразявам — отвърна тя с лека усмивка.

— Значи всичко е наред. Бейд, ти искаш ли да добавиш нещо?

— Не знам дали трябва да добавям нещо, Алтал — отвърна Бейд. — И аз желая Лейта така, както ме желае тя. Може би и малко повече. Официалното бракосъчетание не е лоша идея, макар че някои неща така или иначе ще се случат. С или без церемонии.

— Напредва, нали? — каза Лейта и се усмихна.

— Какъв отговор ще даде великодушният Алтал на нашата скромна молба? — попита Андина, като се опита да спаси поне частица от официалните слова.

— Ако ви кажа „да“, ще останете ли доволни? — попита Алтал.

— Това ли е всичко? — изрази недоволството си Андина. — Само едно „да“ и нищо друго?

— Отговорът му не е лишен от първичен чар — коментира Лейта. — А сега, ако не възразявате, с брат Бейд ще се опитаме да изясним какво е искал да каже с това „с или без церемонии“. Нали нямате нищо против?

Бейд се изчерви.

В един ден, когато златната есен бе разпростряла красотата си върху цялата земя, от всички известни земи се стекоха хора, които запълниха великолепния храм на богинята Двейя в славния град Магу. Благоуханни бяха цветята, които покриваха олтара, а всички присъствуващи изпитваха радост, че са свидетели на щастливото бракосъчетание.

Богинята Двейя, майката на живота, се усмихна и усмивката й пречисти хората от всички грижи и ги хвърли във възторг.

Лицето на тази, която е майка на всичко и е изпълнена с любов, се уголеми, защото няма човешко тяло, способно да поеме толкова много обич. И заговори тя на древен език, защото както тя бе майка на любовта, така и този език бе майка не езиците на всички човеци. Странно и неразбираемо прозвуча езикът, на който заговори, и въпреки това всички разбраха думите, защото Двейя се обърна към сърцата и умовете, а не към ушите.

Майката на любовта говори за любовта, изпълнила сърцата на младите още преди тя да благослови техния съюз. Тя отвори между тях врати, които дотогава никога не бяха отваряни, и разумът на високия Елиар завинаги се свърза с разума на малката Андина. Двамата се потопиха в древния език и се сляха в едно неразделно цяло, и бяха бракосъчетани.

Сетне божествената Двейя се обърна към благочестивия Бейд и бледоликата Лейта. Разумът и сърцето на Бейд бяха изпълнени със смут, защото в изблик на гняв бе нанесъл смъртен удар на друго човешко същество и душата му страдаше под бремето на чувството за вина. Богинята Двейя с лекота и с безпределна любов опрости този грях на бившия жрец и душата му бе пречистена. После богинята дари с безпределното си опрощение бледоликата Лейта. Голяма бе болката, която тя изпитваше от някои свои действия, предизвикани от необходимостта, и все още се измъчваше от страданието, което бе причинила на Коман. Божествената Двейя без усилия освободи паметта на дъщеря си от спомените за Коман и младата двойка бе напълно освободена от това, което й причиняваше болка, и също бе бракосъчетана.

Дори и древните камъни на храма на Двейя се включиха в тържествената песен, която разсея тъгата, наследена от жреците, обсебили свещената сграда и отклонили я от нейната същинска цел — възхвалата на любовта и радостта.

И цял Магу сподели ликуването на храма на Двейя.

— Проблемът, Гер, се състои в това, че не можем да разберем на какво точно се дължи бъркотията през последните няколко години. Не знаем дали те са следствие от деянията на Генд, или се дължат на природната глупост и злонамереност на много хора от така наречения „реален свят“. Струва ми се, че през близките няколко години ще трябва да ги наблюдаваме отблизо. Тези глупави войни съвсем ми омръзнаха.

— Защо не оставиш аз да се занимая с тази работа, Алтал? — попита Гер. — Ако отново напуснеш Дома и започнеш да шеташ из света в търсене на лоши хора, Еми ще ти се скара. Доколкото разбирам, тя иска да си стоиш тук.

— Тя ще ми се скара още повече, ако те оставя да се оправяш сам.

Гер се намръщи и след кратък размисъл щракна с пръсти.

— Мисля, че открих решение на въпроса, Алтал.

— Надявам се наистина да си го открил. На мен не ми идва наум нищо, което да не разсърди Еми. Какво предлагаш?

— Не смяташ ли, че след всичко, което се случи през последните няколко години, ако някой глупак реши да разпали война, първото, което ще направи, ще е да се обърне към сержант Халор? Когато водехме нашата война, Халор разгроми всички, които се изпречиха на пътя му. Значи, ако някой е решил да започва война и да постигне победа, ще трябва да се обърне към Халор.