Дейвид Едингс - Изкуплението на Алтал

— Ще ми създадеш неприятности, Алтал.

— След като всичко приключи, ще й обясня защо съм го направил. Непременно трябва да слушаш само мен, когато започне цялата работа. Ако не си свършим работата както трябва, нито един от нас няма да види залеза на слънцето. При положение, че останат слънце и залези.

— Започваш да ме изнервяш, Алтал.

— Поне няма да съм единственият, който е изнервен.

— Вие двамата ще престанете ли да заговорничите? — обади се Двейя в ума му.

— Сега ще дойдем, Еми — отвърна Алтал. — Не се притеснявай!

— А сега ме изслушайте внимателно — каза Двейя, след като Алтал и Елиар се качиха в кулата. — Когато се започне, искам да не се намесвате. Може да се окаже опасно. Гер, донеси ми Книгата на Генд.

— Веднага, Еми — отвърна момчето, отиде до леглото, коленичи, бръкна под мраморната му основа, измъкна кожената чанта, изправи се и я занесе на Двейя.

— Извади Книгата от чантата, Гер — нареди му тя. Ръцете й бяха зад гърба й.

— Няма да ти стане нищо, Еми — увери я Гер. — Малко странна е на пипане, наистина, но не пари.

— Зависи кой я пипа, Гер — отвърна тя. — Извади Книгата и я сложи до нашата Книга. Не бива обаче да се допират.

— Веднага — каза Гер, бръкна в чантата и извади голяма черна кутия.

— Тежичка е — отбеляза и я сложи на блестящата мраморна маса. — Тук ли да я оставя?

— Може би няма да е зле да я доближиш малко повече до Бялата книга — каза Двейя.

Гер приплъзна черната кутия към бялата.

— Така добре ли е?

— Да.

— Не се случва нищо, Двейя — каза Бейд.

— Това е, защото липсва нещо. Дай ми Ножа, Елиар.

— Веднага, Еми — отвърна Елиар и извади Ножа.

Алтал стрелна с поглед южния прозорец. Забеляза, че вратата е леко открехната. Елиар подаде Ножа на Двейя с дръжката напред.

— Не така — каза тя и протегна двете си ръце с длани, обърнати нагоре. — Положи го тук.

— Добре — каза Елиар и положи Ножа върху дланите й.

Тя се обърна към масата и вдигна ръцете си с Ножа над двете Книги. После каза:

— Сега ще чакаме.

— Какво точно ще чакаме, Еми? — попита Гер.

— Да настъпи подходящият момент.

— И как ще го познаем?

— Не знам. Сигурна съм обаче, че всички ще разберем, когато дойде. Ще го разберат и чак в другия край на света.

— А, имаш предвид онези неща.

— „Онези“ неща, както ги наричаш, са част от семейната традиция. В нашето семейство държим на много традиции.

Домът изведнъж започна да трепери, сякаш разтърсен от гръмотевица. Небето навън потъмня.

Контурите на Ножа върху дланите на Двейя започнаха да стават неясни. Песента му закънтя победно. После Ножът се обви в безформена мъгла.

— Какво става? — разтревожено попита Бейд.

Двейя не му отговори. Мъглата над дланите й се сгъсти и на мястото на Ножа се появи изящна златна кутия.

Мракът, спуснал се над Дома, внезапно бе отблъснат от златистото сияние, излъчвано от Книгата на Двейя. Черните като катран облаци, които за миг бяха затъмнили светлината, се отместиха към хоризонта, отблъснати от златната светлина на Книгата и от божествения огън.

— Много ми липсваше — каза нежно Двейя на Книгата си. — Най-сетне настъпи часът да направиш това, за което те създадох.

После, внимателно положи Книгата върху другите две Книги на масата — така, че тя да е над Книгата на Дейвос и Книгата на Дейва.

Домът започна да трепери още по-силно. От глъбините на земята се разнесе звук, толкова нисък, че по-скоро се усещаше, отколкото се чуваше. От небето и от близките планини се разнесе песента на Ножа, смесена с известното на всички стенание.

— Тихо! — каза Двейя някак разсеяно. — И двама ви имам предвид. Опитвам се да се съсредоточа.

Златистата светлина на Книгата стана още по-ярка и обгърна цялата маса със заслепяваща сила.

— Отдръпнете се! — предупреди Двейя. — Започва!

От светлината започна да се издига лека струйка дим.

— Книгите горят ли? — разтревожено попита Бейд.

— Гори Книгата на Генд — отвърна Двейя. — Точно това беше целта.

— Нали каза, че тя не гори? — попита уплашено Андина.

— Не и в обикновен огън, мила — отвърна Двейя. — Това, което виждаш на масата, не е истински огън.

— Това е истината, Андина — обясни й Лейта.

— Но…

— Тихо, мила — каза й бледото момиче. — По-добре се отдръпни.

После Лейта се обърна към Алтал и го предупреди:

— Иде!

— Знам — отвърна мрачно Алтал. — Очаквах го.

Вратата на Елиар рязко се отвори и влезе Генд, целият обвит в пламъци. Зад него бе застанал също пламтящият Хном. Бяха облечени в огнени доспехи и въоръжени с огнени мечове.