Дейвид Едингс - Изкуплението на Алтал

— Струва ми се, че открих начин да реша един проблем, приятелю — каза безмълвно на Алтал.

— Така ли? За кой проблем ти е думата?

— Ще стигнем и до него, любов моя. Първо трябва да приключим с още две сватби.

— Не съм им баща — опита се да възрази Алтал след няколко дни. И двамата бяха в кулата.

— Не спори с мен, Алтал. Просто кротувай, гледай бащински и да й благословията си. Това е древен ритуал, а дамите държат на ритуалите. Не се опитвай да превръщаш всичко в шега. Не казвай, че не съм те предупредила.

— Добре, Еми. Не виждам защо трябва да ти настръхва опашката.

— Тази приказка за настръхналата опашка започна да ми омръзва. Всъщност никога не съм я намирала за забавна и освен това започва все повече да ме дразни.

— Виждам, че не си в настроение, Еми. Какво ти е?

— Нашите деца ни изоставят, Алтал — замислено отвърна тя. — Елиар и Андина ще заминат за Остос, а Бейд и Лейта ще останат в Магу.

— Остава ни Гер, мила. Ще мине доста време, докато порасне.

— Ще стигнем и до него, приятелю. Гер никога не е имал нищо, което дори отдалечено да е напомняло нормално детство. Ще трябва да вземем мерки. След сватбата.

— Очакват ни две сватби, Еми.

— Нека се ограничим с една, любов моя. Раздялата сама по себе си е болезнена, така че нека не я удължаваме.

— Кой според теб трябва да извърши бракосъчетанието? Може би Емдал?

— Не и в моя храм.

Алтал примигна от удивление.

— Да не би да си решила с тази работа да се заемеш самата ти?

— Естествено, глупчо. Те са мои деца, така че трябва да имам грижата всичко да стане както трябва.

— Добре, Еми — съгласи се той.

В една златна лятна утрин Алтал, седнал в кулата, се правеше, че преглежда Книгата. Двейя, в цялото си великолепие, бе седнала до южния прозорец.

Вратата откъм стълбището се отвори и влезе Гер, облечен отново като паж.

— Искат да те видят, Алтал — каза момчето. — Андина дори ме инструктира как точно да ти го предам. Държиш ли да го чуеш?

— Добре е да приключим с това, Гер — каза Двейя. — Предай думите й изискано, както е редно.

— Наистина ли трябва да го направя, Еми? — Хлапето се намръщи.

— Дамите обичат изискаността, Гер.

Гер въздъхна и се изкашля.

— Добре, Еми — отвърна. — Всемогъщий татко — обърна се към Алтал. — Твоите любящи чада те умоляват да благоволиш да ги изслушаш по въпрос от изключителна важност.

— Отговори както трябва, Алтал — нареди строго Двейя.

— Добре, Еми — каза Алтал и се обърна към Гер. — Съобщи на благородните ми чада, че ще изслушам тяхното прошение, чадо мое. Предай им още, че ако изключим евентуални непредвидени искания, с радост ще да удовлетворя всичките им молби, и нека нашата скъпа и обичана Богиня ми даде сили за това!

— Непредвидени искания? Какво искаш да кажеш? — попита Двейя.

— Просто предпазна мярка, Еми. Зестрите трябва да бъдат на разумно равнище.

Влязоха Андина и Елиар, официално облечени и хванати за ръка. Плътно ги следваха Лейта и Бейд.

Последваха доста официални поклони.

— Явяваме се тук, за да изложим в този светъл ден нашата молба към теб, о, наш благородний и любими родителю — започна Андина. — Явяваме се, защото ти си този, който ни напътствува във всичко. Благородният Елиар и благочестивият Бейд ще те уведомят за нашето прошение, но знай, че любезната ми сестра и аз горещо го подкрепяме. Дълъг и мъчителен бе пътят до днешната ни молба и видно е, че ако великодушно решиш да я удовлетвориш, то всички народи по света ще да ликуват.

— Готова ли си, славна владетелко, да приемеш това бреме во веки веков? — попита Алтал, като умишлено заговори още по-официално от Андина. — Колкото и изящно да звучат твоите слова, не ще ли да е по-добре да оставим смелия Елиар и праведния Бейд сами да кажат какво искат?

— Последната ти реплика е неуместна! — избухна Андина. — Двейя, кажи му да спре!

— Замълчи, Алтал — смъмри го Двейя. — Продължавай, Андина.

Малката императрица смело продължи словото си, по време на което Алтал няколко пъти се прозя.

— Въобще не допускам, че бих могла да надмина по красноречие нашата мила владетелка — каза Лейта. — Заради това ще се изразя по-простичко. Отдавна съм хвърлила око на екзарха със сивите дрехи. Дай ми го. Искам го.

— Лейта! — възкликна Андина. — Та това трябваше да се каже съвсем иначе!

— Е, господа? — обърна се Алтал към Елиар и Бейд. — Вие какво ще кажете?

— С Андина искаме да се оженим — отвърна простичко Елиар. — Нали може?