Дейвид Едингс - Изкуплението на Алтал

Минаха по моста с конете и влязоха в двора. Елиар ги чакаше.

— Аз ще се погрижа за конете — каза младежът. — Еми иска да ви види в кулата. Вземете Книгата на Генд.

— Разбира се — каза Алтал. — Гер, вземи Книгата.

Тръгнаха по стълбите към кулата.

Двейя ги чакаше на горната площадка. Алтал усети как сърцето му се сви — не си бе давал сметка колко много му е липсвала.

— Носите ли Книгата? — попита тя.

— Съжалявам, Еми, но се наложи да я използуваме за подпалки — отвърна той.

— Много смешно!

— Тук е, Еми — каза Гер и потупа кожената чанта, която носеше през рамо.

— Чудесно. Качи я горе, но засега не я изваждай.

После прегърна силно Алтал и прошепна:

— Не ме напускай повече!

— Няма, Еми, стига да зависи от мен — обеща той.

— Можем ли да видим Книгата? — попита любопитно Гер, когато влязоха в стаята.

— Не — каза Двейя. — Това не е необходимо.

— Двейя! — опита се да възрази Бейд.

— Не искам дори да я докосваш. Още по-малко пък да прочетеш нещо от нея. Донесохме тази книга тук, за да я унищожим, не за да я четем.

— Какво да правя с нея, Еми? — попита Гер.

— Захвърли я под леглото — спокойно отвърна тя.

— Защо не се отървем веднага от това ужасно нещо? — попита Андина.

— Ще изчакаме да настъпи сутринта, мила — отвърна Двейя. — Ще ни трябва много дневна светлина, когато съберем Книгите на едно място. Искам всички следи от мрак да са изчезнали, когато го направим.

— Много си жестока, Двейя! — укори я Бейд.

— Тя просто те защитава, Бейд — каза Лейта. — Твоят глад за книги й е добре известен. В Книгата на Генд има неща, които е по-добре да не знаеш.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че знаеш какво пише в нея?

— Само в най-общи линии, Бейд. Иначе гледам да стоя колкото се може по-далеч от това нещо.

— Този разговор няма да ни доведе доникъде — каза Двейя. — Не е ли по-добре да слезем да вечеряме?

— Не е ли по-добре да остана тук и да пазя Книгата, Еми? — попита Елиар.

— Защо?

— Добре е някой да остане тук и да я наглежда. Ами ако Генд се опита да се вмъкне тук и да си я прибере?

— Генд може да проникне в този Дом само ако някой го покани, Елиар — отвърна Двейя.

В този момент Алтал направи връзка между няколко неща и разбра какво му предстои да стори.

— Има нещо, което ми се иска да обсъдя с теб, Елиар — каза той на младия арумец, когато започнаха да слизат по стълбището. — Ще си поговорим по-късно, ако не възразяваш.

— Когато кажеш, Алтал.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш, любов моя? — обърна се Двейя към Алтал, когато останаха сами.

— В общи линии, да — отвърна той. — Брат ти ми намекна нещо, а вече познавам доста добре Генд и имам представа какво вероятно ще се опита да направи. Моля те да не се месиш, Еми. Генд е мой проблем и ще се справя с него както аз си знам.

— Не искам никакви убийства в моя Дом, Алтал — хладно каза тя.

— Изобщо не смятам да го убивам, Еми. Глася му нещо много по-лошо.

— Това опасно ли е?

— Е, няма да бъде градинска разходка — призна той. — Изборът на точния момент ще е от ключово значение, така че не ме прекъсвай и не ме разсейвай. Имай грижата и другите да не ми се пречкат. Знам какво точно трябва да се направи и не ми трябва чужда намеса.

— Сигурен ли си, че ще се справиш сам?

— Поне брат ти мислеше така. Да не забравя: той помоли да ти предам, че много те обича.

— Ти шегуваш ли се?

— Ти не го ли чу?

— Не. Не успях.

— В такъв случай си изтървала най-интересната част от разговора ни. Трябва да ти кажа, че можеш да въртиш брат си на малкия си пръст. Той буквално те обожава.

Еми започна да мърка. После каза:

— Я ми разкажи по-подробно.

— Вече можем да се заемем и с тази работа — каза Двейя на следващата сутрин. — Слънчево е, така че нека се качим горе.

Станаха от масата и тръгнаха към вратата. Алтал обаче даде знак на Елиар и двамата останаха в трапезарията.

— Слушай ме внимателно, Елиар — почна Алтал. — Това, което ще ти кажа, е изключително важно.

— Какво искаш да направя, Алтал?

— Когато се качим горе, застани до прозореца, където е специалната врата. Когато се убедиш, че никой не те наблюдава, уж неволно леко я открехни.

— Ако Генд търси начин да се промъкне в Дома, а тази врата е отворена…

— Искам той да види, че не е затворена. Искам да се появи от тази врата, когато реши да ме нападне. Не искам да ме нападне в гръб.

— Започвам да те разбирам. А другото кога да го направя?

— Ще чакаш да ти дам знак. Просто имай готовност и действувай, когато чуеш думата. Ще разполагаме само с няколко секунди, така че бъди нащрек. Ако Еми започне да ти крещи, просто не й обръщай внимание. Ще правиш само това, което ти казвам аз.