Дейвид Едингс - Изкуплението на Алтал

— С кого разговаряхте преди малко? — попита Алтал, като се опита да вкара разговора в някогашното русло.

— Със себе си, естествено. Да не би да виждате тук други хора? — каза старецът. След това се изправи и с безразличие захвърли тоягата си. — Нищо няма да се получи, Алтал — каза старецът. — Ти промени твърде много неща. Разговорът ни няма да протече както предишния.

После се усмихна лукаво и добави:

— Разбира се, последният ни разговор се получи доста глупав. Сега обаче имаме по-важни неща за изясняване. Когато се върнеш в Дома и видиш сестра ми, кажи й, че я обичам. С Двейя не можем да постигнем съгласие за твърде много неща, но въпреки това я обичам. Кажи й, че този път трябва много да внимава. Целият този ваш план е безспорно умно измислен, но е много опасен. Нашият брат е достатъчно хитър и вече е разбрал какво гласите, така че няма да позволи на Двейя да постигне намеренията си, без да й окаже съпротива.

— Ти да не би да си… — заекна Алтал.

— Нима не можеш да приемеш очевидното, без да задаваш идиотски въпроси, Алтал? Мислех си, че Двейя е успяла да те превъзпита поне в това отношение.

— Пак теб ли срещнах и предния път?

— Естествено. Двейя те очакваше в Дома, а тя не обича да я карат да чака. Нима още не си забелязал това? Ти се нуждаеше от някой, който да те упъти, и аз дойдох тук и те упътих. Това е част от работата ми. Пътят вече ти е известен, така че сега ще ти дам няколко съвета.

— Съвети ли? За Божи заповеди ли става дума?

— Няма такива работи, Алтал. Решенията трябва да ги вземеш ти. И да понесеш последствията им, естествено.

— Двейя непрекъснато ни заповядва.

— Това ми е известно. Тя се опитва дори и на мен да заповядва. В повечето случаи обаче не й обръщам внимание.

— В такива случаи не се ли вдига голяма шумотевица? — попита Гер.

— Става доста шумно, разбира се, но това е част от забавлението. Двейя е ужасно мила, когато избухва, така че от време на време обичам да я дразня. Играем с нея тази игра от много време, но това всъщност си е наше семейно занимание, което не ви засяга.

Внезапно лицето на стареца стана много сериозно.

— Ти все още не си се сбогувал с Генд, Алтал. Предстои ти да го срещнеш още веднъж, така че е добре да се подготвиш за това.

— Какво ще трябва да направя?

— Ще трябва да решиш сам. Когато реши да се завърнеш в миналото и да промениш някои неща, ти едновременно промени и други. Планът ти беше наистина много умен, признавам, но и крайно опасен. Когато Генд се яви при теб, ще е толкова отчаян, че ще отвори врати, които не трябва да бъдат отваряни, и ти ще трябва да му отговориш със същото. Ако се позамислиш малко, ще се сетиш какво трябва да се направи. Моля те да бъдеш много внимателен. Заделих много време и усилия за това място и не бих искал да го обезсилиш.

— Да го обезсиля?

— Думата наистина не е съвсем точна, но пък изобщо не съществува дума, за да опише това, което ще се случи, ако не си внимателен. На твое място точно сега не бих докосвал тези врати. Ти ги използуваш, за да променяш действителността и за да разместваш някои неща, които е по-добре да не се докосват. Една смяна на годишните времена точно в този момент не би била уместна.

— Размишлявах по този въпрос още преди да напуснем Хуле.

— Ти успя да налучкаш правилно поне някои неща. Последния път пристигна в Дома в началото на зимата. На твое място не бих променил това. За всяко нещо си има време и сезон, и колкото е по-важно това нещо, толкова по-ключово значение придобива времето. Разбирам, че не искаш да пристигнеш късно в Дома, но и подраняването е опасно.

— И аз така си помислих. Ще имам грижата да пристигнем в Дома точно в същото време.

— Добре — каза старецът и го погледна изпитателно. — Не мога да разбера защо Двейя не одобрява наметалото ти. На мен лично много ми харесва.

— И на мен винаги ми е харесвало.

— Склонен ли си да го продадеш?

Алтал се поколеба.

— Все едно не съм казал нищо, Алтал. Няма повече да повдигам този въпрос. Има обаче нещо, което е много важно за мен.

— Кое?

— Искам да се държиш добре със сестра ми. Ако я разочароваш или нараниш, ще те държа лично отговорен. Ясен ли съм?

Алтал преглътна и кимна.

— Радвам се, че се разбрахме. Приятно ми беше, че си поговорихме, Алтал. Пожелавам ти приятен ден — каза старецът и се отдалечи с пъргави стъпки, като си подсвиркваше.

— Виж, такива неща наистина не се случват всеки ден — каза Гер с разтреперан гласец. — Ти каза, че навярно ще се случи нещо важно, когато се прибираме у Дома. Това ли имаше предвид?