Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Ургит не се е подчинил на Агачак? Сигурна ли си? Ургит се страхува и от собствената си сянка.

— Изглежда, че вече не е така. Брат ти се промени значително, откакто го видя за последен път, Келдар. Може би новата му съпруга има пръст в тази работа. Тя е много решителна млада жена и го тласка да се променя така, че да й допадне.

— Това е ужасно — оплака се Силк.

— Вместо него Агачак е довел новия крал на тулите — един кретен, който се казва Нател. — Поледра погледна съпруга си. — Трябва да сте много внимателни, когато стигнете до Даласия. Зандрамас, Урвон и Агачак ще съсредоточат силите си в борбата срещу вас. Те се мразят, но знаят, че сте техен общ враг. Може да решат да пренебрегнат взаимната си омраза и да се обединят, за да ви отстранят от пътя си.

— Ако прибавиш към тях Закат и цялата малореанска армия, на Мястото, което вече не съществува, ще има доста хора, когато пристигнем — отбеляза Силк и направи гримаса.

— На това място числеността на армиите не е важна, Келдар. Има само трима души, които са от значение — Детето на Светлината, Детето на Мрака и пророчицата от Кел, която ще направи избора. — След това вълшебницата погледна Ерионд и го попита: — Знаеш ли какво трябва да правиш ти?

— Да — отвърна простичко той. — Това наистина не е толкова трудно.

— Може би не е — рече му Поледра, — но ти си единственият, който може да го направи.

— Ще бъда готов, когато му дойде времето, Поледра.

Вълшебницата отново погледна Белгарат и каза твърдо:

— Смятам, че най-сетне дойде времето да проведем онзи разговор, който избягваш, откакто се родиха дъщерите ни.

Възрастният мъж трепна.

— Насаме — добави тя. — Ела с мен.

— Да, Поледра — отвърна смирено той.

Вълшебницата закрачи решително към портата на чифлика.

Белгарат тръгна след нея като ученик, който очаква да бъде смъмрен — или дори да получи някакво по-тежко наказание.

— Най-сетне — въздъхна с облекчение Поулгара.

— Какво става, лейди Поулгара? — попита объркана Се’Недра.

— Мама и татко ще се сдобрят — рече щастливо Поулгара. — Майка ми умряла — или може би не е точно така, — когато родила сестра ми Белдаран и мен. Татко се самообвинява, че не е бил там, за да й помогне. Той, Мечото рамо и другите отишли в Ктхол Мишрак, за да откраднат Кълбото от Торак. Мама никога не го е обвинявала, защото е знаела от какво огромно значение е това, което правят. Но татко не могъл да си прости толкова лесно и се самонаказва през всичките тези векове. На мама най-сетне й омръзна всичко това и ще предприеме стъпки да оправи положението.

— О — рече Се’Недра и гласът й потрепери. — Това наистина е прекрасно. — Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.

Без да каже дума, Велвет извади ефирно лека кърпичка от ръкава си, изтри очи и я подаде на Се’Недра.

Около час по-късно Белгарат се върна при приятелите си. Беше сам, но на лицето му светеше усмивка, а очите му проблясваха като на младеж. Всички сметнаха, че е неуместно да му задават въпроси.

— Според теб колко е часът? — обърна се той към Дурник.

Ковачът хвърли поглед към небето. Силният вятър отнасяше на изток последните облачета и вече се виждаха звезди.

— Има още два часа до зазоряване, Белгарат — отвърна той.

— Мисля, че тази нощ няма да може да спим повече — рече възрастният мъж. — Защо не съберем багажа и оседлаем конете, докато Поул приготви яйца за закуска?

Поулгара го погледна и леко повдигна вежди.

— Не възнамеряваш да тръгнем преди да се нахраним, нали, Поул? — попита я той закачливо.

— Не, татко — отвърна тя, — дори не помислям за това.

— Така си и знаех. — Вълшебникът се засмя и я прегърна. — О, Поулгара!

Очите на Се’Недра отново се напълниха със сълзи и Велвет пак й подаде кърпичката.

— Тези двете ще съсипят хубавата кърпичка — отбеляза цинично Силк.

— Е, нищо — отговори Гарион. — Имам още две резервни. — След това кралят на Рива се сети нещо и каза: — Дядо, покрай цялата тази суматоха за малко щях да забравя да споделя — преди да се превърне в дракон, Зандрамас говори с Нарадас.

— О, така ли?

— Той е бил в Гандахар и ще заведе цял полк със слонове на бойното поле.

— Те едва ли ще окажат голяма съпротива на демоните.

— Демоните няма да участват в тази битка. Зандрамас е призовала друг господар на демоните — Морджа. Той е подмамил Нахаз далеч от бойното поле. Двамата се сражават на друго място.

Белгарат почеса брадясалата си буза и попита Силк:

— Добре ли се сражава тази кавалерия от слонове от Гандахар?