Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Така си и мислех. Той тук ли е? Трябва да поговоря с него, както и с теб.

— Да, в една от стаите на горния етаж. Знаеш, че не обича тези срещи.

— Ще го извикаш ли, Гарион? Имам малко време, а трябва да му разкажа много неща. Ще му се наложи да изостави уединението си за известно време.

— Веднага, бабо. — Кралят на Рива бързо се качи по дървените стъпала на втория етаж.

Белгарат седеше на едно легло със смачкани чаршафи, подпрял лакти на коленете си и заровил лице в шепите си.

— Дядо — тихо каза Гарион.

— Какво?

— Тя иска да говори с теб.

Белгарат вдигна лице. То изразяваше безмълвното му страдание.

— Съжалявам, дядо, но тя каза, че е много важно.

Белгарат стисна челюсти и въздъхна примирено.

— Добре. Да вървим.

Двамата тръгнаха надолу по стълбите и когато излязоха на двора и видяха Дурник, който се покланяше малко несръчно пред Поледра.

— Госпожо — каза ковачът. Изведнъж Гарион осъзна, че те едва сега се запознават официално.

— Толкова си официален и благоразумен, Дурник — отговори вълшебницата с кестенявите коси, после протегна ръка, докосна леко лицето му и след това го прегърна. — Ти направи дъщеря ми много щастлива, Дурник — продължи тя. — Благодаря ти. — После се обърна, погледна Белгарат в очите и каза предизвикателно: — Е?

— Изобщо не си се променила — изрече той треперещ от вълнение глас.

— О, промених се, и то доста — отвърна тя недоволно. — Дори не можеш да си представиш колко.

— Не ти личи.

— Много мило от твоя страна. Чу ли разговора ми с вещицата?

Той кимна и каза:

— Ти пое голям риск, Поледра. Какво щеше да се случи, ако тя беше приела предизвикателството ти?

— Вълците обичат да поемат рискове. — Жената с кестенявите коси сви рамене. — Това им вдъхва още по-голямо желание за живот. Съвсем не беше толкова рисковано. Зандрамас е Детето на Мрака и Духът на Мрака постепенно превзема както тялото, така и душата й. Тя не би рискувала точно сега. Подготовката на подходящи заместници отнема доста време, а последният сблъсък ще се състои скоро. Добре, нека поговорим за онова, заради което искам да се срещна с теб. Сега Зандрамас има свой фаворит, когото е направила крал на ангараките.

— Вече чухме за това.

— Вие винаги сте много умели, когато е необходимо да се измъкне някаква тайна. Церемонията по коронацията беше наистина абсурдна. Зандрамас спазваше древен ангаракски ритуал. Трябваше да присъства и самият Торак, но тя се справи и с тази част. Подправи твърде много неща, но образът му беше достатъчно убедителен да заблуди доверчивите. — Поледра се усмихна. — Сигурна съм, че е убедила ерцхерцог Отрат. Той припадна три пъти по време на церемонията. Глупакът си мисли, че сега наистина е император — но палачите на Кал Закат ще му докажат колко дълбоко се заблуждава, ако има нещастието да попадне в ръцете на братовчед си. Във всеки случай на Зандрамас й остава да изпълни само още една важна задача.

— О! — рече Белгарат. — И каква е тя?

— Също като вашата. Трябва да открие къде ще се състои срещата. Не се бавете по пътя към Кел. Предстои ви да преодолеете още много неща. Времето е ограничено, а трябва да прекосите река Маган преди Закат да стигне там.

— Закат ли? — сепна се вълшебникът.

— Значи не знаехте? Той премести армията си в околностите на Мага Рен преди няколко седмици. Изпрати отряди с разузнавачи преди няколко дни и напусна Мага Рен с основната част от войските си едва вчера. Възнамерява да блокира движението по реката от северния край на Даласианските планини до джунглите на Гандахар. Ако успее да го направи, ще ви е трудно да преминете реката.

Жената с кестенявите коси погледна Белдин.

— Не си се променил много, мой гърбави приятелю.

— Нима очакваше нещо друго, Поледра? — засмя се той.

— Мислех, че поне си сменил тази стара туника. Може да се разпадне на парцали всеки момент.

— От време на време я кърпя. — Той сви рамене. — Слагам нови кръпки, щом старите се износят. Удобна е, освен това ми е по мярка. Може би оригиналната дреха вече е само спомен. Смяташ ли, че има още нещо, което трябва да знаем? Или ще продължим с обсъждането на моя гардероб?

Поледра се засмя и каза:

— Липсваш ми. О, един от йерарсите на Ктхол Мургос пристигна с кораб и хвърли котва на източния бряг на Даласианските протекторати.

— Кой?

— Агачак.

— При него има ли някой от кралете на ангараките? — попита нетърпеливо Силк.

— Да.

— Ургит?

— Не. Очевидно Ургит не се е подчинил на Агачак и е отказал да тръгне на това пътешествие.