Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Аз бих опитал под кея — посъветва го Дурник. — Пъстървата обича сянката.

— Използването на хайвер за стръв има една добра страна — рече рибарят. — Надушват го отдалеч и идват на всяка цена, дори и да им се наложи да прескочат някоя ограда — Той отново хвърли въдицата и разсеяно изтри ръка върху туниката си.

— Ти защо си останал тук? — попита Дурник. — Щом има такива неприятности, защо не отиде в Гандахар с другите?

— Че какво ще правя в Гандахар? Хората там са луди. Прекарват цялото си време в преследване на слонове. Какво ще правиш със слона, след като го хванеш? А и рибата там не си заслужава стръвта. Освен това сега за пръв път от пет години разполагам с целия пристан. Преди почти не можех да хвърля въдицата — толкова рибари имаше.

— Е — рече Дурник и се изправи с очевидно съжаление. — Тъй, или иначе се налага да продължим пътя си. Трябва да намерим лодка отнякъде.

— Аз те съветвам да стоиш настрана от Даршива, приятелю — рече сериозно рибарят. — По-добре си отрежи пръчка и седни тук до мен да ловим риба, докато неприятностите отминат.

— Ще ми се да можех — въздъхна Дурник. — Наслука, приятелю.

— За мен най-хубавото нещо на света е да седя тук и да си ловя риба. — Човекът вдигна рамене и обърна очи и впери очи в плувката. — Отидеш ли в Даршива, внимавай да не попаднеш в ръцете на демоните.

— Ще внимавам — обеща Дурник.

— Е? — попита старият вълшебник, който го чакаше на кея.

— Кълве, та се къса — отвърна му сериозно Дурник.

Белгарат се взря за момент в него, вдигна очи към небето и изпъшка, после каза:

— Имах предвид какво става в Даршива.

— Не бих могъл да кажа със сигурност, Белгарат, но щом кълве от тази страна, съвсем логично е да кълве и от другата, нали? — Тонът на Дурник беше съвсем сериозен.

Белгарат се обърна и се отдалечи с тежки стъпки, мърморейки сърдито под нос.

Отидоха при останалите и Гарион повтори най-главното от информацията, която бяха получили от мъжа на кея.

— Това малко променя нещата, нали? — рече Силк — Сега какво ще правим?

— Надявам се, че няма да имаш нищо против предложението ми, Белгарат — рече Сади. — Смятам, че е най-добре да последваме примера на селяните, за които спомена Белгарион и да се спуснем надолу по реката до Гандахар. Там ще намерим лодка. Може би ще ни отнеме малко повече време, но ще избегнем демоните.

Тот поклати глава. Лицето на немия гигант, обикновено спокойно, сега изразяваше безпокойство. Той светкавично направи серия от онези неясни знаци, които бяха понятни единствено на Дурник.

— Тот смята, че няма да имаме достатъчно време — преведе ковачът.

— Има ли някакъв определен срок, за който трябва да стигнем в Кел? — попита Силк.

Тот отново направи няколко бързи движения — пръстите му сякаш летяха във въздуха.

— Твърди, че Кел е изолиран от останалата част от Даласия — каза Дурник. — Кайрадис се е разпоредила да ни пуснат да влезем, но щом тя самата напусне Кел, останалите пророци отново ще изолират града.

— Нима ще напусне Кел? — попита изненадано Белгарат. — Къде ще замине?

Дурник погледна въпросително Тот и немият гигант веднага направи няколко знака.

— О — рече Дурник. — Разбирам. — Ковачът отново се обърна към Белгарат. — Тя трябва незабавно да отиде до мястото на срещата. Трябва да е там, когато му дойде времето, за да направи избора.

— Не може ли да пътува с нас? — попита Велвет.

Тот поклати отново глава и жестовете му станаха по-енергични.

— Не съм сигурен дали разбрах всичко правилно — призна Дурник. — Тот, прекъсни ме, ако допусна грешка. — Ковачът отново се обърна към другарите си. — Той твърди, че нещо трябва да се случи преди да пристигнем в Кел. Ако то не се случи, Кайрадис трябва да пътува сама.

— Каза ли какво ще бъде това нещо? — обърна се Поулгара към съпруга си.

— Мисля, че не знае, Поул.

— А известно ли му е къде ще се случи това нещо? — попита Белгарат напрегнато.

Гигантът разпери ръце.

— Тази млада дама наистина започва да ме дразни — каза Белгарат и погледна Белдин. — Ти какво мислиш?

— Смятам, че нямаме избор, Белгарат. Ако това нещо трябва да се случи в Даршива и в този момент ние не сме на определеното място, усилията ни ще бъдат напразни. Може би всичко към което се стремим, зависи от поведението ни точно сега.

— Добре — каза Белгарат. — В такъв случай отиваме в Даршива. И друг път съм надхитрял демони. Най-важното е да прекосим реката преди Закат да пристигне тук.