Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Те са почти непобедими — отговори драснианецът. — Облечени са в плетени ризници. Смазват с крака войниците на неприятелската армия и след тях остават широки пътеки. Ако демоните не участват в боя, армията на Урвон няма шанс за победа.

— Бездруго твърде много хора са замесени в тази надпревара — изсумтя Белгарат. — Хайде да прекосим река Маган и да не се намесваме в плановете на двете армии.

Закусиха и напуснаха чифлика точно когато първите лъчи на зората обагриха в алено източния хоризонт. Странно, но Гарион не чувстваше особена умора, въпреки че беше спал съвсем малко през нощта. Много неща се бяха случили и той имаше върху какво да размишлява.

Слънцето вече беше изгряло, когато стигнаха до реката Маган и продължиха да яздят на юг до Даршива. Денят беше топъл, тревата и дърветата бяха измити от бурята.

Стигнаха до малко селце от измазани с кал колиби, построени върху колове над тинята. Разнебитените кейове се простираха навътре в реката. Самотен рибар седеше на края на един от тях и небрежно държеше дълга тръстикова пръчка.

— Отиди да говориш с него, Дурник — рече Белгарат. — Провери дали знае къде можем да наемем лодка.

Ковачът кимна и отклони коня си към непознатия мъж. Без много да му мисли, Гарион го последва. Двамата скочиха от седлата недалеч от мястото, където започваше кеят, и се запътиха към рибаря.

Той беше нисък и набит човек в проста туника и кални обувки. Краката му не бяха особено чисти и по тях се виждаха множество възлести тъмночервени вени. Лицето му беше силно загоряло от слънцето. Брадата му не беше дълга, но личеше, че не се е бръснал от дълго време.

— Кълве ли? — попита го Дурник.

— Виж — отвърна рибарят и посочи дървеното ведро до себе си, без да се обръща — взираше се напрегнато в плаващата червена тапа, към която беше прикрепено влакното му.

Ведрото беше наполовина пълно с вода и вътре плуваха в кръг няколко едри пъстърви.

Дурник клекна до рибаря и отбеляза:

— Чудесни риби.

— Рибите са си риби — повдигна рамене набитият човек. — Изглеждат по-добре в чиния, отколкото във ведрото.

— Точно затова ги ловим — съгласи се Дурник. — На каква стръв ловиш?

— Опитвах на земен червей — отвърна лаконично човекът, — но не щеше. Така че минах на хайвер.

— Не съм пробвал на хайвер — призна Дурник. — Дава ли резултат?

— Хванах тия петте за половин час. Понякога стават толкова възбудени, че за да сложиш стръв на кукичката си, трябва да се скриеш зад някое дърво. В противен случай сами изскачат на брега и хукват да те преследват.

— Трябва да го опитам някой път — рече Дурник и хвърли замечтан поглед към водата. — Имаш ли представа къде можем да наемем лодка? Трябва да прекосим реката.

Рибарят се обърна и втренчи недоверчив поглед в ковача.

— Да отидете в Даршива? — възкликна той. — Ти луд ли си?

— Да не би там да има размирици?

— Размирици? Не искам дори да ти описвам какво става там. Чувал ли си някога за демони?

— Чувал съм.

— А виждал ли си?

— Мисля, че веднъж.

— Не мисли, приятелю. Ако си виждал, значи знаеш какво представляват — човекът потрепери. — Те са просто ужасни. Цяла Даршива гъмжи от тях. Това е работа на онзи гролим, който дойде от север. Следваше го цяла глутница зъбещи се и ръмжащи чудовища. След това пристигна друг гролим — жена, ако можеш да повярваш. Казва се Зандрамас. Тя отстъпи за малко, но след това направи някаква магия и доведе своите демони. Сега тези твари се сражават помежду си в Даршива.

— Чухме, че се разразила битка на север оттук, в Пелдан.

— Това са обикновени войски, те водят обикновена война с мечове, брадви и така нататък. Демоните прекосиха реката, търсейки нови земи за опустошаване. Освен това търсят и хора, които да изяждат живи.

— И все пак ни се налага да прекосим реката — каза Дурник.

— В такъв случай се надявам, че си добър плувец. Едва ли ще намериш лодка. Жителите на селото се качиха на всички стари корита, които могат да плуват, и се отправиха към Гандахар. Решиха, че дивите слонове са за предпочитане пред демоните.

— Май кълве — каза любезно Дурник и посочи плувката. Тапата се потапяше и после отново се показваше на повърхността.

Рибарят дръпна рязко пръта нагоре и след това изруга.

— Изпуснах я.

— Е, не можеш да хванеш всички — отвърна философски Дурник.

— Но мога да опитам. — Човекът се засмя, изтегли влакното и набоде на кукичката хайвер, които извади от глинената купа до себе си.