Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

„Така мислим и ние“ — отвърна й Поулгара.

„Вие хората имате много сръчни предни лапи.“

„Много са ни полезни“ — съгласи се вълшебницата, взе заспалото вълче от ръцете на Гарион и го сложи до майка му.

„Сега ще поспя“ — каза вълчицата, и затвори очи.

Дурник направи знак на Гарион да отидат настрани и каза:

— Мисля, че открих начин да вземем вълчицата с нас, без да плашим конете. Мога да направя нещо като шейничка, в която да я возим. Ще сложим достатъчно дълго въже и животните няма да усещат миризмата й. Ще покрием нея и малкото й със стар конски чул. Отначало конете може да са малко неспокойни, но постепенно ще свикнат с нея. — Ковачът го погледна сериозно и попита: — Но защо правим всичко това?

— Не можех да ги оставя тук. Щяха да умрат още преди края на седмицата.

— Ти си добър човек — каза Дурник и сложи ръка на рамото на Гарион. — Хем си почтен, хем си смел.

— Аз съм от Сендария. — Гарион сви рамене. — В Сендария всички сме такива.

— Но ти всъщност не си сендар и го знаеш.

— Но съм възпитан с добродетелите на тази страна и единствено това има значение, нали?

— Пред нас има сравнително голям град — каза Силк на Белгарат на следващата сутрин. — Бихме могли да съберем нова информация там.

— Защо непременно трябва да отиваш във всеки град, край който преминем?

— Защото съм гражданин — отговори дребничкият драснианец и в гласа му се прокрадна гордост. — Ставам раздразнителен, ако не се разхождам достатъчно често по павирани улици. Освен това ни трябват и провизии. Вълчицата на Гарион яде много. Защо не заобиколите града отдалеч, а ние ще ви настигнем.

— „Ние ли?“ — попита го Гарион.

— Ти също идваш, нали?

— Да, трябва да дойда — въздъхна Гарион. — Ти винаги се забъркваш в някакви неприятности, когато останеш сам.

— Аз да се забърквам в неприятности! — възкликна невинно Силк. — Аз!?

Закат потърка брадясалата си блуза и каза:

— Аз също ще дойда. Вече не приличам чак толкова на образа, изсечен на всички монети в империята. — Той хвърли бърз поглед към Белгарат. — Как можеш да понасяш това? Сърбежът направо ме подлудява.

— Ще свикнеш — отговори му Белгарат. — Аз например не се чувствам добре, ако не ме сърби.

Градът се намираше на един хълм и беше заобиколен от дебела каменна стена. Облаците, които, изглежда, покриваха цяла Даршива, му придаваха безрадостен и мрачен вид. На градската порта нямаше охрана и Силк, Гарион и Закат влязоха и поеха по безлюдните улици.

— Да се опитаме да открием някого — рече Силк. — Ако не намерим жива душа, ще оберем няколко магазина и ще се снабдим с необходимите ни провизии.

— Никога ли не плащаш за онова, което купуваш, Келдар? — попита рязко Закат.

— Не, ако не е абсолютно необходимо. Нито един честен търговец на света не пропуска шанса да открадне нещичко. Хайде да побързаме, а?

— Знаеш ли, този дребосък е много покварен — каза Закат на Гарион.

— Знам — засмя се Гарион. — От време на време всички го забелязваме.

Зад един ъгъл видяха група мъже, които товареха голяма каруца под ръководството на дебел потен мъж.

Силк спря коня си и попита:

— Приятел, къде са хората в този град?

— Отидоха си. Избягаха в Гандахар и Даласия.

— Избягали? Че защо?

— Къде си бил, човече? Ами защото Урвон идва.

— Наистина ли? Не съм чувал такова нещо.

— Всички в Даршива го знаят.

— Зандрамас ще го спре — заяви уверено Силк.

— Тя не е тук. — Дебелакът се обърна и извика на един от работниците: — Внимавай с тази кутия. В нея има чупливи неща.

Силк даде знак на приятелите си да се приближат и попита:

— Къде ли е отишла? Имам предвид Зандрамас.

— Кой го е грижа? Откакто тя пое управлението, в Даршива вече не може да се живее — рече дебелият и попи потта от лицето си с мръсна носна кърпичка.

— По-добре не приказвай такива неща на висок глас. Гролимите могат да те чуят.

— Ха, гролимите! — изсумтя дебелакът. — Те бяха първите, дето избягаха. Армията на Урвон ги хвърля на кладата веднага щом ги плени.

— Но защо Зандрамас напуска страната?

— Никой не знае какво прави Зандрамас и защо го прави. — Дебелият се огледа и заговори по-тихо: — Да си остане само между нас, приятелю. Аз мисля, че е луда. Организирала някаква церемония в Хемил. Коронясала някакъв ерцхерцог от Мелцена и заявила, че той е императорът на Малореа. Обзалагам се, че ще го скъсят с една глава, щом Кал Закат го хване.

— Бих искал да заложа малко пари на това твое предположение — измърмори Закат.