Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— След това Зандрамас държала реч в храма на Хемил — продължи дебелият. — Заявила, че дългоочакваният ден е близо. Ха! Гролимите разправят това от толкова години, че никой не си спомня кога са започнали. Изглежда обаче, че приказват за различни дни. И значи Зандрамас дойде тук преди няколко дни и каза, че наближавал денят, в който щял да бъде избран новият бог на ангараките. Вдигна ръка към небето и каза: „Това е знак за вас, че аз ще надделея.“ За малко да й повярвам, но чакай първо да ти обясня. Изпод кожата й струеше светлина. Помислих си, че наистина може и да се случи нещо, но аптекарят, дето има магазин до моя, ми каза, че Зандрамас била магьосница и можела да накара хората да виждат всичко, което пожелаела. Та това значи обяснявало светлината под кожата й.

— Тя каза ли още нещо? — попита го сериозно Силк.

— Само това, че новият бог ще се появи преди да свърши лятото.

— Да се надяваме, че е права — рече дребничкият драснианец. — Новият бог може да сложи край на тази бъркотия.

— Съмнявам се — отговори мрачно дебелият мъж. — Мисля, че ще изпаднем в още по-лошо положение.

— Сама ли беше? — попита го Силк.

— Не. Придружаваше я фалшивият император и онзи белоок гролим от храма в Хемил. Той я следва навсякъде като дресирана маймунка.

— Още някой?

— Едно момченце. Не знам откъде го е взела. Но преди да замине, Зандрамас ни каза, че армията на Урвон, ученика на Торак, идвала към града и заповяда на всички да излязат и да го спрат. А след това замина на запад. И естествено всеки взе каквото може да носи и всички избягаха. Не сме чак толкова глупави да застанем на пътя на цяла армия!

— Ти защо си изостанал? — попита го Силк.

— Защото това е магазинът ми — отговори дебелият с болка в гласа. — Работих цял живот, докато го построя. Няма да избягам и да оставя да го ограбят.

— О — рече Силк и заостреният му нос трепна заинтригувано. — С какво по-точно търгуваш, приятелю?

— С всичко — отвърна мъжът, погледна критично работниците си и викна: — Сложете тези сандъци по-близо един до друг! Има още много за товарене.

— Какво разбираш под „всичко“? — настоя Силк.

— Домакински стоки, инструменти, платове, храни — такива неща.

— Добре — рече дребничкият драснианец и носът му потрепери още по-силно. — Може би ще купя нещо от теб. На мен и приятелите ми ни предстои дълъг път и трябва да попълним запасите си. Ти спомена храни. Какви точно?

Дебелият търговец присви очи.

— Хляб, сирене, масло, сушени плодове, шунка. Дори имам и прясно говеждо месо. Но ви предупреждавам, че всичко това ще ви струва много скъпо. Храната в тази част на Даршива е доста оскъдна.

— О — отговори му любезно Силк, — все пак не мисля, че ще струва чак толкова скъпо — освен ако не възнамеряваш да изчакаш Урвон.

Търговецът го изгледа невярващо.

— Знаеш — продължи Силк, — че трябва да тръгваш, и то бързо, приятелю. Не можеш да натовариш всичката стока от магазина в каруцата, а освен това няма да можеш да се придвижваш бързо с този товар. Приятелите ми и аз имаме бързи коне, така че можем да си позволим да изчакаме тук още малко. След като заминеш, бихме могли да влезем в магазина ти и да се снабдим с провизиите от които имаме нужда.

Лицето на търговеца изведнъж пребледня.

— Но това е кражба! — изпъшка той.

— Е, някои хора го наричат и така. — Драснианецът направи пауза, давайки време на търговеца да осъзнае напълно всички страни на положението. На лицето на дебелия мъж се изписа болка. Силк въздъхна. — Но за нещастие имам чувствителна съвест. Не мога да понеса мисълта, че мамя някой честен човек, освен ако наистина не съм принуден да го направя. — Той извади кесията си, отвори я и надникна вътре. — Имам десетина сребърни монети. Съгласен ли си за пет от тях аз и приятелите ми да вземем толкова храна, колкото можем да носим?

— Това е оскърбително малка сума! — изфъфли търговецът.

С израз на съжаление Силк затвори кесията и каза:

— Е, тогава просто трябва да изчакаме да тръгнеш. Мислиш ли, че ти и твоите хора ще се бавите още много?

— Но вие ме ограбвате! — изкрещя търговецът.

— В никакъв случай. Ето как аз виждам нещата — аз съм купувачът, при това единственият на пазара в този град. Моето предложение е пет сребърни монети. Приеми го или го отхвърли. Ще те изчакаме ето там, докато решиш. — Силк обърна коня си и тръгна заедно с Гарион и Закат към една голяма къща от другата страна на улицата.

Докато слизаха от седлата, малореанецът едва успяваше да сдържа напушилия го смях.