Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Много умно от тяхна страна — промърмори Белдин. — Нещо друго?

— Зандрамас ги е уверила, че всичко ще приключи още преди края на лятото.

— Думите й съвпадат с онова, което ни разкри Кайрадис в Ашаба — рече Белгарат. — Добре. Сега всички знаем кога ще се състои срещата. Остава ни да разберем къде ще бъде.

— Точно затова всички бързаме да стигнем до Кел — продължи Белдин. — Кайрадис пази тази информация както квачка пиленцата си.

— Ох, не мога да се сетя! — избухна раздразнено Белгарат.

— Какво?

— Не мога да си спомня нещо — нещо много важно, което ми каза!

— Аз съм ти казвал много неща, Белгарат, но ти обикновено не ме слушаш.

— Не, слушах те! Седяхме в моята кула и си приказвахме.

— Но ние го правим от няколко хиляди години.

— Не беше чак толкова отдавна. Ерионд беше с нас, тогава той беше още мъничък.

— Значи е било преди десетина години.

— Точно така.

— И какво правехме?

Белгарат се намръщи.

— Помагах на Дурник — ремонтирахме къщата на Поледра. А ти беше тук, в Малореа.

Белдин се почеса замислено по корема.

— Май си спомням. Изпихме едно буре светла бира, което ти беше откраднал от близнаците, а Ерионд си играеше на пода.

— Ти за какво ми разправяше тогава?

Белдин сви рамене.

— Току-що се бях върнал от Малореа и ти разказвах какво става тук. Разказвах ти и за Сардиона, макар че тогава не знаехме много за него.

— Не — поклати глава Белгарат, — не беше това. Спомена нещо за Кел.

Белдин се намръщи, опитвайки се да си припомни разговора отпреди десет години.

— Сигурно не е било нещо важно, щом никой от нас не се сеща за какво е ставало дума.

— Не-не, ти спомена някаква дума просто така, между другото.

— Аз приказвам за много неща между другото. Така запълвам празнотите в разговора. Сигурен ли си, че е било толкова важно?

— Абсолютно.

— Добре. Да се опитаме да си припомним всичко.

— Не може ли това малко да почака, татко? — попита Поулгара.

— Не, скъпа. Точно сега сме на път да се досетим за нещо много важно за мен. Не ми се ще после да започваме от самото начало.

— Да видим — рече замислено Белдин и грозното му лице се сбръчка. — Когато влязох, вие с Ерионд чистехте. Ти ми предложи от бирата, която беше откраднал от близнаците, и ме попита какво съм правил след сватбата на Белгарион. Аз ти отговорих, че съм следил как се развива положението в Малореа и какво предприемат ангараките.

— Да — съгласи се Белгарат, — спомням си.

— Казах ти, че мургите са изпаднали в отчаяние след смъртта на Таур Ургас и че след смъртта на Торак западните гролими са се пръснали.

— После ми разказа за похода на Закат в Ктхол Мургос и за това как императорът бил прибавил „Кал“ към името си.

— Всъщност идеята не беше моя — обади се Закат. — На Брадор му хрумна да го направим — като средство за обединяване на малореанското общество. — Императорът направи гримаса. — Но хрумването му май не беше много сполучливо.

— Положението в малореанското общество наистина не е добро — съгласи се Силк.

— Та за какво още говорехме тогава? — попита Белгарат.

— Доколкото си спомням — продължи Белдин, — разказахме на Ерионд историята за Воу Мимбре, а после ти ме попита какво става в Малореа. Аз ти отговорих, че нещата въобще не са се променили — цялата власт е съсредоточена в ръцете на административния апарат, че в Мелцена и Мал Зет кроят интриги и заговори, а Каранда, Даршива и Гандахар са пред прага на открито въстание, а гролимите… — Той млъкна и очите му се разшириха.

— Все още се страхуват да се приближават до Кел! — довърши Белгарат с триумфален вик. — Точно така!

Белдин се плесна по челото.

— Как може да съм толкова глупав? — Възкликна той, избухна в див смях и зарита с крака по земята. — Хванахме я натясно, Белгарат! — изрева той. — Ще ги победим всичките — Зандрамас, Урвон, дори Агачак! Те не могат да отидат в Кел!

Белгарат също се разсмя гръмогласно.

— Как можахме да забравим толкова важна подробност!

— Татко! — извика Поулгара. — Всичко това започва да ме изнервя. Някой от вас ще ми обясни ли защо е тази истерия?

Белдин и Белгарат затанцуваха, хванати за ръце.

— Няма ли да спрете? — извика тя.

— Това се случва твърде рядко, Поул — каза задъхано Белдин и я сграбчи в мечешката си прегръдка.

— Не ме стискай толкова силно! Кажи ми какво става.

— Добре — отвърна той и избърса сълзите на радост от очите си. — Кел е свещено място за далите. Той е средището на тяхната култура.