Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Тогава положението ни ще стане много тежко. Гролимите от половината свят ще хукнат по петите ни.

— Всичко ще е наред, Силк — отговори убедено Белгарат.

— Увереността ти, че пророчествата ще се сбъднат, не ме изпълва със спокойствие и мир, приятелю — заяви хапливо дребничкият драснианец.

— Вярвай ми — рече Белгарат и се усмихна.

Силк го изгледа разярено, после размаха ръце и заруга.

— Знаеш, че от много време искам да го ядосам — засмя се тихо старият вълшебник и сините му очи блеснаха. — Смятам, че чакането си заслужаваше. Както и да е, хайде да събираме багажа и да тръгваме.

Дурник замислено наблюдаваше кабриолета, докато останалите разтоварваха продуктите и ги слагаха в дисагите на товарните коне.

— Няма да стане — заяви ковачът.

— Че какво му е на кабриолета? — възрази Силк.

— Ако качим вълчицата, тя ще е точно зад коня и той ще се подплаши.

— Не бях помислил за това — рече навъсено Силк.

— Миризмата на вълците подлудява конете, нали? — попита Велвет.

— Ръмженето им също — отговори Дурник.

— Белгарион би могъл да я убеди да не ръмжи и да не се зъби.

— А как ще отстраним миризмата? — попита дребничкият драснианец.

— Аз ще се погрижа за това. — Русокосата девойка отиде до един от вързопите и извади малко стъклено шишенце. — Обаче искам да ми купиш още от тази чудодейна течност, принц Келдар — заяви тя твърдо.

— Какво е това? — попита той подозрително.

— Парфюм, Келдар, и е ужасно скъп. — Тя погледна Гарион и на лицето й грейна усмивка. — Трябва да ми превеждаш — обърна се тя към него. — Не искам вълчицата да ме разбере погрешно, когато започна да я пръскам.

— Разбира се.

Пренесоха ранената вълчица в кабриолета и пръснаха малко парфюм по носа на коня. После се отдръпнаха да проследят реакциите му, а Се’Недра се качи на капрата и стисна юздите. Всичко това се стори малко подозрително на коня, но той не изпадна в паника. Гарион се върна за вълчето, взе го и го сложи в скута на Се’Недра. Малката кралица се усмихна, потупа вълчицата по главата и дръпна леко юздите.

— Това наистина не беше честно — оплака се Силк на Гарион, докато двамата приятели гледаха как кабриолетът се отдалечава напред.

— Искаш ти да седиш до вълчицата, така ли? — попита го Гарион.

Силк се намръщи.

— Всъщност не. Тя няма да ме ухапе, нали?

— Така смятам, но от друга страна, човек никога не може да е сигурен с вълците.

— Тогава по-добре да си стоя тук.

— Умна мисъл, приятелю.

— Не се ли тревожиш за Се’Недра? Вълчицата може да я схруска на две хапки.

— Няма да го направи. Знае, че Се’Недра е моя жена, пък и ме харесва.

— Е, Се’Недра си е твоя, не моя — сви рамене Силк. — Освен това, ако вълчицата я разкъса, Поулгара може да я съживи.

Гарион изведнъж се сети за нещо и избърза напред да настигне Закат.

— Ти си императорът на Малореа, нали? — попита кралят на Рива.

— Колко мило, че все пак си спомни — отвърна му сухо Закат.

— Тогава как е възможно да не си осведомен за проклятието над Кел, за което говореше Белдин?

— Както виждаш, Гарион аз обръщам много малко внимание на гролимите. Зная, че повечето от тях не биха отишли там, но мислех, че това е просто някакво суеверие.

— Добрият владетел трябва да знае всичко за държавата си — заяви Гарион, но после осъзна колко надуто звучи това. — Извинявай, Закат.

— Гарион — търпеливо каза Закат — твоето кралство е един малък остров. И сигурно познаваш лично повечето от поданиците си.

— Да. Е, мнозина само по физиономия.

— Ясно. Но познаваш техните проблеми, мечти, надежди и се интересуваш от тях, нали?

— Да.

— Ти си добър крал — вероятно един от най-добрите на света. Но е много лесно да бъдеш добър крал, когато управляваната от теб територия е толкова малка. Видял си част от моята империя и съм сигурен, че имаш поне някаква представа колко хора живеят в Малореа. За мен е просто невъзможно да бъда добър владетел. Разбираш ли, аз съм император на тази страна.

— И бог? — попита Гарион лукаво.

— Не. Оставям тази заблуда на Урвон и Зандрамас. Хората си изгубват ума, когато се стремят към божественото поприще, а вярвай ми, аз се нуждая от разсъдъка си. Едва сега открих тази истина — след като похабих половината си живот, опитвайки се да унищожа Таур Ургас.

— Гарион! — извика Се’Недра от кабриолета.

— Да?

— Можеш ли да дойдеш за малко? Вълчицата скимти, а аз не зная как да я питам какво я измъчва.

— Връщам се след минутка — каза кралят на Рива на Закат, обърна Кретиен и се върна до кабриолета.